Джеймс Чейс - Удряй и бягай

Бях силно разочарован. Мислех, че поне ще ми благодари за това, че я изкарвам от кашата.

— Добре, ще се погрижа за това като си тръгнеш. Ще взема банския и когато дойда следващия път у вас, ще ти го донеса.

Тя облиза устни.

— Не може ли да отидем и да го вземем сега?

— Ще го взема аз, когато отида при колата.

— Искам го сега.

Сега разбрах защо е толкова настоятелна. Ако полицията откриеше колата и банския, можеха да установят на кой е.

— Добре, почакай тук. Аз ще ти го донеса.

— Бих искала да дойда с теб.

— По-добре недей. Не можем да си позволим да ни видят заедно.

— Предпочитам да дойда. Изгледах я въпросително.

— Какво има, Люсил? Не вярваш ли, че ще ти го дам?

Тя не издържа на погледа ми.

— Много е важно за мен.

— Естествено, но не по-малко важно е да не ни забележат заедно. Аз ще ти го донеса.

Тя стана.

— Предпочитам да дойда с теб, Чес.

С големи усилия обуздах надигащия се гняв. Обърнах се и излязох в антрето. Тя ме последва.

— Почакай тук. Ще докарам колата.

Оставих я на вратата, отидох до гаража и изкарах понтиака на пътя. Излязох от него и се огледах. Не видях никой наоколо.

— Хайде — махнах й с ръка.

Тя изтича надолу по стълбите, по пътеката и се шмугна в колата. Седнах до нея и ускорих към дома на Сийборн. Когато пристигнахме, слязохме и двамата. Минах напред и тръгнах по алеята към гаража. Изведнъж се заковах на място. Люсил спря до мен.

ВРАТАТА НА ГАРАЖА БЕШЕ ОТКРЕХНАТА.

Предната вечер я бях заключил, след като прибрах кадилака. Не можеше да има съмнение в това. Не само че бях заключил, но след това проверих дали е затворено добре.

— Какво има, Чес? — попита Люсил рязко.

— Почакай тук — казах аз и се втурнах напред към гаража, блъснах вратата и погледнах вътре.

Кадилакът беше все още там. На ярката слънчева светлина смачканият калник и счупеният фар изглеждаха по-грозни, отколкото предната вечер на светлината на фенерчето.

Погледнах катинара на вратата. Хлад пропълзя по гърба ми, като видях, че е изкривен. По дървото имаше следи от лост. Люсил дойде при мен.

— Какво има?

— Някой е бил тук.

Дъхът й секна.

— Кой?

— Откъде да знам?

Тя ме хвана за ръката.

— Мислиш ли, че са били от полицията?

— Не. Ако беше така щяха вече да са ме прибрали. Името ми е на талона на колата.

— Банският ми, Чес!

— Къде го остави?

— Отзад на пода.

Влязох в гаража, отворих задната врата на колата и погледнах вътре. Ако тя наистина беше оставила банския си на пода, той вече не беше там.

Над нас бръмчеше някакъв самолет — друг звук не се чуваше. Стори ми се, че тишината продължи много дълго. Застанах до колата, напразно загледан в задната седалка и пода на колата. Усещах, че сърцето ми ще се пръсне. Люсил каза с отмалял глас:

— Какво става?

Обърнах се и я погледнах.

— Не е тук.

Очите й се разшириха.

— Трябва да е там! Чакай да видя!

Отместих се встрани и тя погледна в колата.

— Трябва да бъде тук — промърмори тя и влезе вътре.

Започна да опипва с ръце под седалката.

— Сигурна ли си, че не си го оставила на плажа?

— Разбира се, че съм сигурна! — отсече тя. — Сложих го на пода!

Тя излезе от колата. В очите й се четеше паника.

— Може да си го сложила в багажника — казах аз и заобиколих колата.

Отворих капака и погледнах вътре. Нямаше бански. Затворих багажника и се върнах при нея.

— Какво си направил с него? — попита тя.

Погледнах я втренчено.

— Какво искаш да кажеш? Нищо не съм правил с него. Дори не знаех, че си го оставила в колата.

Тя се отдалечи от мен.

— Лъжеш! Взел си го и си го скрил!

— Как можа да го кажеш?! Казах ти, че дори не знаех, че е в колата!

Сега лицето й беше напрегнато, а погледът й блестеше. Вече не изглеждаше млада, свежа и красива. Едва я познах.

— Не ме лъжи! — изкрещя тя бясно. — Взел си го! Къде е?

— Да не си полудяла? Някой е бил тук! И сама можеш да видиш! Погледни вратата! Който и да е бил, намерил е банския и го е взел.

— О, не! Никой не е бил тук! Ти си разбил вратата! Значи затова толкова се натискаше да поемеш вината — каза тя с надебелял от ярост глас — Мислеше, че ще ти бъда толкова благодарна, че да падна на колене и да ти целувам краката, така ли? Мислеше, че ще можеш да ме вкараш в леглото! Че ще ти бъда толкова благодарна, че да ти позволя! Такава беше идеята, нали? И през цялото време си кроял да ме предадеш! Искал си да върнеш банския обратно в колата, така че полицията да разбере, че съм била с теб!