Реймънд Чандлър - Дръзко убийство

— Чудно ще се подредим! — рече с кисела физиономия. — Като капак на всичко ще трябва да привършим преди още ченгетата да научат, че Уолдън е мъртъв. — Махна с ръка и се изсмя безрадостно. — Съвсем като на кино!

Далмас прибра шишето с уиски в чекмеджето на бюрото и си сложи шапката. Отвори вратата и направи път на Дени да мине. После загаси лампата. Часът беше девет без десет.

Високата блондинка изгледа Далмас със зеленикавите си очи с изключително малки зеници. Той побърза да влезе и се постара това да не проличи. Бутна вратата с лакът и каза:

— Аз съм детектив, мисис Бурванд, частен детектив. Опитвам се да се добера до някои факти, за които вие навярно знаете нещичко.

— Казвам се Долтън, Хелън Долтън. За Бурванд забравете.

Блондинката сви рамене и се отдръпна навътре в стаята. Приседна на стол, чиято странична облегалка бе украсена със следи от гасени в нея фасове. Стаята представляваше обикновена дневна на мебелирана квартира под наем и бе отрупана с безброй непотребни джунджурии. На пода имаше възглавници с воланчета по края и два лампиона, които светеха. Върху поставката на единия от тях се бе изтегнала гола женска фигурка. На рафта над газовата камина бяха наредени книги с шарени обложки.

— Става дума за пистолета, собственост на Дарт Бурванд. Появи се в разследване, с което се занимавам сега. Опитвам се да разбера какво е станало с него от времето, когато ви е принадлежал — рече Далмас учтиво, като въртеше шапката в ръцете си.

Хелън Долтън се почеса над лакътя. Ноктите й бяха дълги като на орлица.

— Нямам понятие за какво говорите — отвърна рязко.

Далмас впери поглед в нея и се облегна на стената.

— Надявам се все пак си спомняте, че преди време сте били омъжена за Дарт Бурванд и са му видели сметката миналия април… Или смятате, че е станало твърде отдавна? — нападна я той с нервна нотка в гласа.

Блондинката захапа едно от кокалчетата на ръката си и безцеремонно извика:

— Ще ми остроумничиш ли?

— Не, но щом се налага. Все пак гледай да не заспиш след последната доза морфин.

Хелън Долтън внезапно изпъна гръб. Съмнението, прокраднало се в израза на лицето й, се стопи.

— Какво ви интересува пистолетът? — попита през зъби.

— Нищо особено. С него е убит човек — отвърна Далмас безгрижно. Тя го погледна и след малко добави:

— Бях останала без пукната пара и го заложих. Повече не съм го виждала. Мъжът ми печелеше по шейсет долара седмично, но не ми даваше нищо. Никога не съм разполага и с цент.

Далмас кимна и попита:

— Спомняш ли си в коя заложна къща го остави? Може би пазиш квитанцията.

— Не. Беше някъде на „Мейн стрийт“. Там е пълно с такива магазинчета. А и квитанцията не пазя.

— Ето от това се опасявах — промърмори Далмас. Той прекоси бавно стаята, погледна някои от заглавията на книгите върху рафтовете и спря пред сгъваема масичка, на която бе поставена снимка в сребърна рамка. Вгледа се в нея, после бавно се обърна.

— Това с пистолета е много лошо, Хелън. Твърде важна птица е гръмната с него днес следобед. Номерът от външната страна е изпилен. Ако си го заложила, да предположим, че го е купил някой дребен мошеник, понеже човек от бранша не би си играл да пили номера. Наясно, че е изписан и отвътре. Та това не е работа на гангстер. От друга страна, на мъжа, у когото е намерен пистолетът, изобщо не му подхожда да си купува оръжие от заложен магазин.

Блондинката бавно се изправи. По бузите й пламнаха червени петънца. Беше изпънала ръце до бедрата си. Дишането й се учести.

— Престани да ми вадиш душата, ченге такова! Хич не искам и да знам полицейските ви истории… а пък имам и добри приятели, които ще се погрижат за мен. Така че по-добре се разкарай.

Далмас погледна през рамо към снимката на масичката и невинно отбеляза:

— Джони Сутро не бива да оставя така на показ муцуната си в апартаменти на жени със съмнителна репутация. На някого би му хрумнало, че изневерява на жена си.

Блондинката прекоси с вдървена походка стаята, захлупи снимката в чекмеджето и го затвори с трясък. Сетне облегна бедра на масата.

— Нещо не си наред, бъбривецо! Това не е никакъв Сутро. Хайде, разкарай се! Боже мой! Разбираш ли какво ти говоря?

Далмас се изсмя презрително.

— Днес следобед те мернах в къщата на Сутро. Беше пияна-заляна и сега не си спомняш нищо.

Блондинката замахна така, сякаш се готвеше да скочи върху него, но внезапно спря вцепенена. Ключалката изщрака, вратата се отвори и влезе мъж. Застана на прага и бавно затвори. Дясната му ръка беше в джоба на светлото туидено палто. Беше мургав, широкоплещест, с остри черти на лицето и издадена напред брадичка. Далмас го погледна спокойно и поздрави: