Реймънд Чандлър - Дръзко убийство

— Вероятност да сте го извършила вие има, мис Крейл — отбеляза Далмас безстрастно. — Полицаите ще си го помислят, нали така? Ще решат, че сигурно сте достатъчно умна да реагирате точно така, както всъщност сте постъпила.

— Не е умно! — възрази тя горчиво. — А дръзко.

— Дръзко убийство! — Далмас се засмя мрачно. — Не е лошо.

Той прокара пръсти в къдравата си коса.

— Не, не смятам, че можем да ви прикачим убийството, а навярно ченгетата няма да разберат, че е бил левак… Докато на някой друг не му се удаде да разплете нишката.

Далмас се наклони малко напред и постави ръце на ръба на масата, сякаш се канеше да стане. Присви замислено очи.

— Имам един приятел в Центъра, който би ни помогнал. Полицай е, но вече е на години и пет пари не дава какво ще напишат за него в пресата. Може би, ако дойдете с мен да ви види и сам да чуе история та, за да разбере за какво става дума, ще успее да позабави с няколко часа нещата и да спре съобщенията във вестниците. Далмас погледна въпросително момичето. То си сложи ръкавицата и промълви:

— Да вървим.

Щом вратите на асансьора в „Меривейл“ се затвориха, едрият мъж свали вестника, който държеше високо пред очите си, и се прозя. Надигна се бавно от канапето в ъгъла и с небрежна походка прекоси малкото, но уютно фоайе на хотела. Вмъкна се в последната от телефонните кабини. Пусна монета в прореза и набра номера с дебелия си показалец, като мърдаше беззвучно устни, произнасяйки наум цифрите.

След малко приближи слушалката до устата си и докладва:

— Дени се обажда. В „Меривейл“ съм. Нашият човек току-що дойде. Изгубих го от поглед и дойдох тук да го изчакам да се върне.

Имаше дрезгав глас и произнасяше „р“-то гърлено. Изслуша какво му наредиха от другата страна, кимна и без да отговори, окачи слушалката. Излезе от кабината и се отправи към асансьорите. По пътя пусна фас от пура в керамичния съд с бял пясък.

— Десетият етаж — съобщи на момчето, като влезе в асансьора.

Свали шапката си. Черната му права коса бе влажна от пот. Имаше широко безизразно лице с малки очи. Дрехите му не бяха виждали ютия, но не бяха износени. Работеше като детектив в студията „Еклипс филмс“.

Слезе на десетия етаж, мина по слабо осветения коридор, в дъното зави и почука на една врата. Отвътре се дочуха стъпки. Вратата се отвори и на прага се показа Далмас.

Едрият мъж влезе, хвърли небрежно шапката си на леглото и седна без покана на фотьойла до прозореца.

— Здрасти, приятел. Разбрах, че имаш нужда от помощ.

Далмас го изгледа внимателно, но не отговори. След това бавно и намръщено каза:

— Може би. Трябва ми човек за опашка. Помолих да пратят Колинс. Реших, че теб лесно ще те забележат.

Той се обърна, влезе в банята и се върна с две чаши. Напълни ги и подаде едната на едрия мъж. Оня отпи, примлясна с устни и остави чашата на перваза на отворения прозорец. После извади къса дебела пура от джоба на жилетката си.

— Колинс го нямаше в момента, а аз и без това си клатех краката. Та шефът възложи работата на мен. Пеша ли ще се ходи?

— Не знам. Вероятно не — отвърна Далмас без особен ентусиазъм.

— Ако ще трябва да следя някого с кола, нямам проблеми. Докарал съм автомобилчето си.

Далмас взе другата чаша и седна на края на леглото. Изгледа мъжагата със слаба усмивка. Онзи отхапа крайчеца на пурата и го изплю на пода. След това се наведе, вдигна парченцето, разгледа го и го хвърли през прозореца.

— Каква чудесна нощ! Доста топло е за това време на годината.

— Познаваш ли добре Дерек Уолдън, Дени? — попита бавно Далмас.

Дени погледна през прозореца. Трептеше мараня и червената неонова реклама зад къщата отсреща сякаш гореше в пламъци.

— Не знам какво разбираш под това „познаваш ли“. Виждал съм го, знам, че е от големите клечки, паралия.

— Значи няма да припаднеш, ако ти съобщя, че е мъртъв — добави Далмас равнодушно.

Дени бавно се обърна. Все още незапалената пура мърдаше нагоре-надолу в широката му уста. Не изглеждаше особено развълнуван от новината.

— Забавна история — продължи Далмас. — Банда изнудвачи се опитваше да го шантажира, Дени. На вярно ги е раздразнил. Сега е мъртъв, с куршум в слепоочието и пистолет в ръката. И това е станало днес следобед.

Дени разтвори изненадано малките си очи. Далмас отпи глътка и опря ръката с чашата на бедрото си.

— Приятелката му го намерила така. Имала ключ от апартамента в „Килмарнок“. Японецът този ден не бил на работа, а това беше единственият прислужник, който той държеше. Момичето не казало на никого. Направо си плюло на петите. Звънна ми по телефона. Ходих там… Аз също никого не съм уведомил.