Реймънд Чандлър - Дръзко убийство

— Добър вечер, съветник Сутро!

Мъжът сякаш изобщо не го забеляза. Погледът му се плъзна покрай него и спря въпросително на момичето.

— Тоя тип разправя, че е ченге и ме тормози за някакъв пистолет… разправя, че бил мой. Изхвърли го навън, ако обичаш! — каза тя с треперещ глас.

— Ченге! Така ли? — възкликна Сутро.

Мина покрай Далмас, без да го погледне. Блондинката отстъпи назад и се смъкна безпомощно на един стол. Лицето й пребледня. Гледаше изплашено. Сутро я изгледа отгоре. После се обърна и извади от джоба си малък пистолет. Държеше го небрежно насочен към пода.

— Нямам много време — обяви той.

— Тъкмо си тръгвах — обясни Далмас и се насочи към вратата.

— Първо да чуем историята — настоя остро Сутро.

— Разбира се — съгласи се Далмас.

Без да бърза, но доста пъргаво отиде до вратата и широко я разтвори. Сутро рязко вдигна ръката си с пистолета.

— Не се дръж като глупак! — извика Далмас. — Няма да рискуваш да стреляш тук, нали?

Двамата мъже напрегнато се изучаваха. След малко Сутро сложи пистолета обратно в джоба и облиза тънките си устни.

— Мис Долтън някога е притежавала пистолет, с който съвсем наскоро е убит човек. Всъщност от доста време вече пистолетът не бил у нея. Това е всичко, което исках да разбера — обясни Далмас.

Сутро бавно кимна. В очите му светнаха странни пламъчета.

— Мис Долтън е приятелка на жена ми е не бих искал никой да я безпокои — хладно изясни той.

— Съгласен съм и нямам нищо против — отвърна Далмас, — но всеки детектив с удостоверение като представител на властта има право да задава обикновени въпроси. Не съм влязъл тук насила.

Сутро го изгледа.

— Добре, но по-внимателно с приятелите ми! В този град имам достатъчно влияние и може да ти се случи нещо неприятно.

Далмас кимна с разбиране, излезе безшумно и затвори вратата. Спря за миг и се заслуша. Отвътре нищо не стигна до слуха му. Той вдигна рамене, мина по коридора и слезе по трите стъпала в малко фоайе. Излезе от входа и се огледа. Беше обикновен жилищен квартал и в двете посоки на улицата имаше доста паркирани коли. Далмас тръгна към запалените фарове на таксито, което го чакаше.

Шофьорът, червенокосият Джоуи, стоеше накрая на тротоара пред автомобила си. Пушеше цигара и наблюдаваше паркираната до отсрещния тротоар голяма черна кола. Левите й врати бяха обърнати към бордюра. Щом Далмас се появи, хвърли цигарата и го посрещна.

— Слушай, шефе — рече Джоуи бързо, — гледам оня тип в кадила…

В този миг над вратата на големия автомобил припламна револверен изстрел и бледите искри светкавично се разпръснаха. Глухият звук се блъсна в сградите от двете страни и изтрещя надолу по улицата. Джоуи се хвърли пред Далмас. Колата отсреща рязко потегли. Далмас се приведе встрани и опря коляно на земята. Опита да извади пистолета, но не успя, защото шофьорът се беше притиснал до него. Колата се скри зад ъгъла. Гумите й изсвистяха. Джоуи се отпусна до Далмас и се претърколи по гръб на тротоара. Ръцете му се вдигаха и падаха върху цимента. Острата болка изтръгваше от гърлото му хриптящи звуци.

Отново изскърцаха гуми. Далмас скочи и ръката му моментално се стрелна към лявата мишница. Въздъхна облекчено, когато видя да спира малка кола. От нея слезе Дени и с бърза крачка тръгна към него.

Далмас се наведе над шофьора. Светлината от фенерите пред входа на блока позволяваше да се види кръвта на гърдите на Джоуи, попила в грубата материя на сакото. Очите му ту се отваряха, ту се затваряха, като на умираща птица.

— Няма смисъл да гоним кадилака. Вдига висока скорост — обади се Дени.

— Намери телефон и извикай линейка — нареди Далмас припряно. — Горкият, много му дойде… После гледай да излъжеш блондинката и ми я докарай.

Дени забърза към колата, качи се и след малко зави зад ъгъла. Наблизо отвориха прозорец и се чу мъжки глас. Няколко коли спряха. Далмас се наклони над Джоуи и промълви:

— Сега, стари приятелю… Спокойно, моето момче… Спокойно.

Лейтенант Уайнкасъл, завеждащ отдел „Убийства“, бе сипаничав, с мека руса коса и леденостудени сини очи. Беше се изтегнал на въртящия се стол, с крака високо върху ръба на отвореното чекмедже и лакът, опрян на бюрото до вградения телефон. В стаята миришеше на прахоляк и фасове.

Другият полицай, Лонерган, як мъжага със сива коса и сиви мустаци, бе застанал до отворения прозорец и мрачно гледаше навън.

Уайнкасъл дъвчеше края на кибритена клечка и бе вперил очи в Далмас, който седеше срещу него, от другата страна на бюрото.