Реймънд Чандлър - Запознанство на „Нун стрийт“

Лицето му постепенно загуби зеленикавия си оттенък. Дишането му се нормализира. С опакото на ръката избърса потта от челото си.

Опипа пулса на Смайлър. Нямаше пулс. Беше мъртъв. Пийт Англич измъкна пистолета от ръката му, отиде до вратата и надникна навън в коридора. Празен. От външната страна на ключалката имаше шперц. Той го извади и заключи вратата отвътре.

Нахлузи си бельото, чорапите, обувките, облече износения син костюм от шевиот, завърза черна вратовръзка около измачканата яка на ризата, бърна се при мъртвеца и измъкна пачката банкноти от джоба му. Напъха малко дрехи и някои дребни тоалетни принадлежности в евтин мукавен куфар и го изправи до вратата.

С молив напъха парченце хартия в дулото на пистолета и подмени използвания патрон, размачка с пета празната гилза в банята, хвърли я в тоалетната и пусна водата.

Заключи вратата отвън и по стълбите се спусна във фоайето.

Плешивият администратор стреснато го погледна и бързо сведе очи. Кожата на лицето му посивя. Пийт Англич се облегна върху бюрото му, разтвори длан и два ключа издрънчаха върху очуканото дърво. Администраторът се втренчи в ключовете и потрепери.

Пийт Англич изрече с бавния си дрезгав глас:

— Да си чул някакъв странен шум?

Администраторът поклати глава, преглътна.

— Зловещо вертепче, а? — констатира Пийт Англич.

Администраторът мъчително размърда глава и сгърчи врат в яката си. Плешивата му глава мрачно намигна под мъждивата лампа.

— Много лошо — продължи Пийт Англич. — Под какво име се регистрирах снощи?

— Не си регистриран — прошепна администраторът.

— А може би дори не съм бил тук? — тихо продума Пийт Англич.

— За пръв път те виждам сега, господине.

— И сега не ме виждаш. И никога няма да ме видиш… за да ме познаеш… нали, Док?

Администраторът размърда врат и опита да се усмихне.

Пийт Англич извади портфейла си и измъкна три банкноти от по един долар.

— Аз съм от ония, дето обичат да си плащат — бавно каза той. — Това е за стая триста четирийсет и девет до сутринта. По до късничко. Момчето, на което си дал шперца, спи доста дълбоко. — Той замълча, задържа студените си очи върху лицето на администратора и замислено добави: — Ако, разбира се, няма приятели, които биха желали да го преместят.

Устните на администратора заизпускаха мехури. Той запелтечи:

— Той да не е… да не е…

— Ами да. Ти какво очакваше? — попита Пийт Англич.

Отправи се към изхода, понесъл куфара си, и остана за миг под мъждивия надпис, загледан в белите заслепяващи отблясъци на „Сентрал авеню“.

После тръгна в обратна посока. Улицата бе много тъмна и доста тиха. Трябваше да измине четири преки, преди да стигне до „Нун стрийт“. Наоколо всичко бе застроено с паянтови къщи. Кварталът бе изцяло негърски.

По пътя си срещна само една негърка — младо момиче със зелена шапка, тънки чорапи и много високи токчета, която пушеше цигара под прашно палмово дърво и гледаше към хотел „Сюрприз“.

Закусвалнята се помещаваше в стар вагон-ресторант без колела, загнезден с гръб към улицата в празното пространство между автомонтьорска работилница и евтин пансион. На стените му с избелели златисти букви бе изписано името „Бела Дона“. Пийт Англич изкачи двете железни стъпала в единия му край и се потопи в миризмата на препържено олио.

Точно насреща съзря дебелия бял гръб на негъра готвач. В най-отдалечения край на ниския тезгях бяло момиче пиеше кафе, обронило глава на лявата си длан. Беше облечено в протрито спортно сако с висока обърната яка и евтина кафява филцова шапка. Във вагона нямаше никой друг.

Пийт Англич остави куфара си на пода, седна на столче до вратата и каза:

— Здрасти, Мопси!

Дебелият готвач обърна лъщящото черно лице над бялото си рамо. Лицето се разтегна в усмивка. Дебел синкав език се размърда между плътните му бърни.

— Как си, момчето ми? Искаш ли да хапнеш?

— Забъркай две яйца, кафе и препечен хляб, но без картофи.

— Това не е ядене за истински мъж — оплака се Мопси.

— Гази ме махмурлук — жалва се Пийт Англич.

Момичето в другия край на тезгяха изпитателно го погледна, после премести очи върху евтиния будилник на полицата, оттам върху часовника върху облечената си в ръкавица китка. Отпусна глава и отново се вторачи в кафето си.

Дебелият готвач чукна яйцата в тигана, добави мляко и ги разбърка.

— Ще му удариш ли едно, момче?

Пийт Англич поклати глава.

— Отказвам се от алкохола, Мопси.