Реймънд Чандлър - Изстрели в „Сирано“

Кармади я отвори и някъде отвътре долетя шумът от силно пуснат душ. В тясната не мебелирана стая мъж с бял пуловер седеше до масата за масажи, по която бяха разхвърлени дрехи. Кармади позна в него секунданта на Тарго.

— Къде е Дюк? — попита той.

Мъжът с пуловера кривна палец натам, откъдето се чуваше душът. Сетне иззад вратата се показа друг мъж, който залитна много близо до Кармади. Беше висок, с къдрава кестенява коса, започнала да се прошарва. В ръка държеше голяма чаша. По лъсналото му лице си личеше, че е пиян-залян. Косата му беше овлажняла, очите кръвясали. Свиваше и отпускаше устни с мимолетни безсмислени усмивки. Заплете език:

— Д-да те н-няма, дръвник.

Кармади спокойно затвори вратата, облегна се на нея и забърка под синьото велурено палто за табакерата, която беше в джоба на жилетката му. Изобщо не погледна към къдрокосия.

Оня изведнъж вдигна свободната си дясна ръка, пъхна я под палтото и отново я извади. Синкавата стомана на пистолета се открои на фона на светлия му костюм. От чашата в лявата му ръка се разплиска алкохол.

— Да ги нямаме такива! — озъби се той. Кармади подчертано бавно извади табакерата, показа я в ръката си, отвори я и пъхна цигара между устните си. Пистолетът беше така близо до него и се люшкаше застрашително. Ръката с чашата потрепваше конвулсивно.

— Май си търсиш белята — нехайно подхвърли Кармади.

Мъжът с пуловера се изправи, после остана неподвижен, загледан в пистолета. Къдрокосият рече:

— На нас белите ни харесват. Пребарай го, Майк.

— Не искам да се бъркам, Шенвеър — рече мъжът с пуловера. — Спокойно, за Бога. Натряскал си се до козирката.

— Можеш да ме претърсиш. Нямам оръжие — обади се Кармади.

— Не — отсече мъжът с пуловера. — Тоя младеж е телохранител на Дюк. Мен не ме бройте.

— Разбира се, къркан съм — рече къдрокосият и се разкиска.

— Ти приятел ли си на Дюк? — попита мъжът с пуловера.

— Имам да му споделя някои неща — отвърна Кармади.

— Относно какво?

Кармади не каза нищо.

— Добре. — Мъжът с пуловера обидено сви рамене.

— Знаеш ли какво, Майк? — обади се сприхаво къдрокосият. — Струва ми се, че кучият му син иска да ми вземе работата. Ами, да. — Ръгна Кармади с дулото на пистолета. — Ей, мистър, ти да не си ченгенце?

— Може би — отвърна Кармади. — И подпирай с патлака собствения си търбух.

Къдрокосият извърна глава и се захили през рамо.

— Как ти харесва това, Майк? Той е ченге. Заплюл си е мястото ми. Иска го бе!

— Прибери пистолета, глупак такъв! — рече с погнуса мъжът с пуловера. Къдрокосият се поизвърна още малко. — Нали аз съм му охраната — замрънка той. Кармади някак си нехайно отблъсна оръжието с ръката, в която държеше табакерата. Къдрокосият извърна рязко глава към него. Кармади пристъпи и го халоса с юмрук в стомаха, като придържаше пистолета встрани с лакътя на другата си ръка. Къдрокосият се задави и изпръска с алкохол палтото на Кармади. Чашата му падна на пода и се счупи. Пистолетът отхвръкна от ръката му в ъгъла на стаята. Мъжът с пуловера се спусна след него.

Шумът от душа бе спрял неусетно и от банята излезе русокосият боксьор, като се бършеше енергично с хавлията. При гледката застина с отворена уста.

— Писна ми вече — викна Кармади.

Отблъсна къдрокосия и докато той залиташе назад, го фрасна в брадата със силно дясно кроше. Къдрокосият се люшна, подпря стената с гръб и се свлече на пода.

Мъжът с пуловера грабна пистолета и остана нащрек, без да изпуска Кармади от поглед.

Кармади извади носна кърпа и избърса предницата на палтото си, а Тарго бавно затвори голямата си добре оформена уста и заразтърква гърдите си с хавлията. След малко се обади:

— А кой си ти, по дяволите?

— Някога бях частен детектив. Казвам се Кармади. Мисля, че ти бъде нужна помощ.

Зачервеното от душа лице на Тарго стана още по-алено.

— Защо?

— Чух, че трябвало да загубиш, видях, че опита, но Вера беше прекалено слаб. Просто не се стърпя и следователно се насади.

— Някои остават без зъби за подобни приказки — процеди Тарго.

За миг в стаята стана много тихо. Пияният се размърда на пода, премига, помъчи се да стане и се отказа. Кармади рече спокойно:

— Бени Сирано ми е приятел. Той те поддържа, нали?

Мъжът с пуловера се разсмя рязко, сетне извади патроните от пистолета и пусна оръжието на пода. Отиде до вратата, излезе и я затръшна зад гърба си. Тарго изгледа вратата, после Кармади.

— Какво си чул? — попита много бавно.