Реймънд Чандлър - Изстрели в „Сирано“

— Мислиш, че е нагласена ли, съседе?

— Да. За Вера.

— Колко залагаш?

— Виж си кесията.

— Имам пет стотачки, дето искат да се размножат.

— Дадено — рече Кармади равнодушно и продължи да гледа тила на една сламеноруса глава близо до ринга. Под накъдрената до съвършенство коса се спускаше бяла наметка с кожена яка. Не можеше да види лицето, но не беше и нужно.

Дебелакът примига и внимателно измъкна тлъст портфейл от вътрешния джоб на сакото. Постави го на коляното си, отброи десет петдесетдоларови банкноти, нави ги на руло, напъха портфейла обратно на мястото му.

— А сега ти, хапльо — пък изпръхтя той, — да видя твоите мангизи.

Кармади отвърна поглед, извади тънка пачка нови стотачки, разлисти ги. Измъкна пет изпод бандерола и ги показа.

— Дар Божи — рече дебелакът. Пак се наведе към Кармади. — Аз съм Скийтс О’Нийл. Няма да се скатаваме, нали?

Кармади се усмихна много бавно и пъхна парите в ръката на дебелия.

— Дръж ги ти, Скийтс. Аз съм Кармади. Синът на стария Маркъс Кармади. Умея да стрелям по-бързо, отколкото ти да тичаш… и мога да се оправя после.

Дебелакът дълбоко пое дъх и се облегна на стола си. Тони Акоста втренчи копнееш поглед в парите, които дебелакът стискаше в пухкавата си ръка. Навлажни устни и неловко се усмихна на Кармади.

— Божичко, отидоха ви мангизите, мистър Кармади — прошепна той. — Освен… освен ако не знаете нещо по-така.

— Знам достатъчно, за да рискувам пет стотачки — изръмжа Кармади. Звънецът обяви шестия рунд.

През първите пет силите бяха равни. Едрото русо момче Дюк Тарго не се стараеше. Черноокият Дийкън Вера, як поляк с отпуснати крайници, развалени зъби и деформирани от безброй удари уши, имаше нужното телосложение, но не знаеше друго, освен да влиза брутално в клинч; замахът му беше страхотен — започваше някъде изпод ринга, но никога не намираше целта. Засега успяваше някак да държи на разстояние Тарго, когото запалянковците вземаха на подбив.

За сетен път издърпаха столчето от ринга, Тарго оправи черните си гащета със сребрист пояс и лекичко се усмихна на момичето с бялата наметка. Беше много хубав младеж, по лицето му нямаше никакви следи от удари. Лявото му рамо беше изцапано с кръв от носа на Вера.

Звънецът прозвуча и Вера се втурна през ринга, плъзна се покрай рамото на Тарго, нанесе ляво кроше. Тарго преигра с това кроше. Сгромоляса се върху въжетата, отскочи от тях, влезе в клинч. Кармади спокойно се усмихна в тъмнината.

Съдията ги раздели лесно. Тарго излезе ловко от клинча, Вера опита ъперкът, пропусна. Боксираха се една минута. Откъм галерията се носеше валсова музика. Сетне Вера се засили със замах, който започваше чак от върха на обувките му. Тарго май предвиждаше атаката, стоеше и чакаше да го ударят. По лицето му се изписа странна, неестествена усмивка. Момичето в бялата наметка изведнъж се изправи.

Ударът на Вера одраска брадата на Тарго. Почти без да се олюлее, той нанесе дълъг прав, който попадна над окото на Вера. Ляво кроше разтърси брадата му, последвано от десен прав почти на същото място.

Черноокото момче бавно се свлече на пода, първо на ръце и колене, сетне се отпусна по корем с ръкавиците под себе си. Докато съдията му броеше, се раздадоха освирквания. Дебелакът се надигна с мъка, широко ухилен.

— Какво ще речеш, приятел? — подхвърли. — Още ли мислиш, че е нагласена работа?

— Номерът не се получи — рече Кармади. Гласът му прозвуча бездушно като полицейско радио.

— Със здраве, приятел. Наминавай честичко — рече дебелакът. Ритна глезена на Кармади, докато го прекрачваше.

Кармади седеше неподвижно и гледаше как залата се опразва. Боксьорите и помощниците им бяха слезли по стълбите под ринга. Момичето с бялата наметка беше изчезнало в тълпата. Светлините угаснаха и подобната на хамбар зала придоби долнопробен, жалък вид.

Тони Акоста не го свърташе, докато гледаше как някакъв мъж в раиран работен гащеризон събираше вестниците между седалките. Кармади изведнъж стана и каза:

— Ще поговоря с онзи нехранимайко, Тони. Чакай ме отвън в колата.

Бързо изкачи наклона до фоайето и през разотиващата се публика от галерията стигна до сива врата с надпис „Вход забранен“. Оттам по коридора до втора врата със същия надпис. Пред нея стоеше полицай в поизбеляла и разкопчана кафеникава униформа с бутилка бира в едната ръка и сандвич в другата.

Кармади измъкна полицейска карта и полицаят се отдръпна със залитане, без да я погледне. Хлъцна миролюбиво, а Кармади мина през вратата и продължи по тесен коридор с номерирани врати от двете страни. Зад вратите се чуваше шум. На четвъртата отляво на забодена с кабарче картичка беше надраскано „Дюк Тарго“.