Реймънд Чандлър - Испанска кръв

Без да вдига очи към него, Бел Мар едва чуто прошепна:

— Ти откъде знаеше обаче, че Имлей е горе във вилата? Във вестника пише…

Тя млъкна и изведнъж се разтрепери. Той се взираше вдървено в шапката, която стискаше в ръка.

— Не знаех. Мислех, че Дони е бил застрелян от жена. Затова логично предположих, че трупът горе при езерото е на Имлей. Пасваше на описанието.

— А как разбра, че жена… е застреляла Дони?

Гласът й пресекваше — задавен шепот.

— Просто знаех.

Направи няколко крачки и спря, загледан в дърветата. Бавно се извъртя, върна се, застана отново до нейния шезлонг. Лицето му беше смъртно уморено.

— Толкова ни беше добре заедно… на тримата. Ти, Дони и аз. Животът погажда гадни номера на хората. Всичко изчезна без следа — всичко хубаво.

Гласът й бе същият шепот.

— Може да не е изчезнало, Сам. Трябва често да се виждаме с теб… занапред.

Лека усмивка раздвижи ъгълчетата на устните му и пак изчезна.

— За пръв път се опитаха да ме злепоставят — отбеляза с много слаб глас. — Дано да е последен.

Главата на Бел Мар леко се отметна. Ръцете й се вкопчиха в ръкохватките на шезлонга, бели на фона на лакираното дърво. Тялото й сякаш се скова.

След малко Делагера бръкна в джоба си и нещо златисто проблесна в ръката му. Погледна го безжизнено.

— Върнаха ми значката — рече. — Не толкова чиста, колкото беше. Като на всички останали, ако питаш мен. Ще се опитам да я запазя поне в това й състояние.

Прибра я пак в джоба си.

Жената много бавно се надигна и застана пред него. Вирна брадичка и втренчи в посетителя си продължителен, немигащ взор. Лицето й зад ружа по бузите беше гипсова маска.

— Господи, Сам… Започвам да разбирам.

Делагера не я погледна. Очите му се рееха над рамото й към невидима точка в далечината. Заговори неясно, като от разстояние:

— Ами да… Реших, че е жена, защото пистолетът беше с малък калибър, какъвто би използвала само жена. Но не единствено затова. След като се качих на вилата, разбрах, че Дони се е бил обезопасил срещу всякакви неприятности и за един мъж би било доста трудно да го изненада. Но за Имлей при така създалите се обстоятелства не би било трудно да го стори. Мастърс и Ейдж са предположили, че именно той го е извършил, и затова накарали някакъв адвокат да се обади по телефона и да признае от негово име, че той е убиецът, и да обещае Имлей да се предаде на другата сутрин. Затова е било естествено за всеки, който не е знаел, че Имлей е мъртъв, да се хване на въдицата. Пък и никой полицай не би допуснал, че жена ще се сети да прибере гилзите. След като Джоуи Чил ми разказа историята, реших, че може да е Стела Ла Мот. Но когато го заявих пред нея, вече не бях убеден. Беше мръсен номер от моя страна. Донякъде това я уби. Макар че не бих заложил на шансовете й да оцелее в онази компания.

Бел Мар продължаваше да го гледа, без да мига. Лекият ветрец духна кичур от косата й и бе единственото у нея, което помръдна.

Той върна очите си от далечината, погледна я сериозно, пак се извърна. Извади от джоба си връзка ключове и ги хвърли върху масата.

— Три неща ме тормозеха, докато не си ги изясних окончателно. Написаното върху бележника, пистолетът в ръката на Дони, липсващите гилзи. И тогава изведнъж всичко си дойде на мястото. Той не е умрял веднага. Дони беше кораво момче и си е останал такъв до последния дъх… за да защити някого. Почеркът върху бележника беше леко разкривен. Написал го е след това, когато е останал сам, умиращ. Мислел е за Имлей и написването на името му допринесе за объркването на следствието. Сетне е измъкнал пистолета от бюрото си, за да умре с него в ръка. Остават гилзите. След време и те ми се изясниха. Изстрелите са били дадени съвсем отблизо, през бюрото. Гилзите са паднали там и са били до Дони, върху бюрото. Можел е да ги стигне. От пода не би могъл да ги вдигне. На твоята връзка има ключ от кабинета му. Отбих се късно снощи. Намерих гилзите в кутията с пурите му. На никого и през ум не му е минало да ги търси там. В края на краищата намираш само онова, което очакваш да намериш.

Той млъкна и потърка лицето си. След малко добави:

— Дони е направил каквото може… след което умрял. Добре се е справил и аз възнамерявам да го оставя да се измъкне.

Бел Мар бавно отвори уста. От нея излезе неясно мучене, после думи, членоразделни думи:

— Не бяха просто жените, Сам. А типът жени, с които ходеше. — Тя потрепери. — Сега ще сляза в града и ще се предам.

— Не — отсече Делагера. — Казах ти. Искам да му се размине. На началството им харесва случаят такъв, какъвто е. Чиста политика. По този начин градът се отървава от бандата на Мастърс-Ейдж. Дру ще изплува най-отгоре за известно време, но е прекалено слаб, за да се задържи. Така че няма значение… Нищо няма да предприемаш. Ще направиш това, за което Дони е използвал сетните си сили, за да покаже какво иска. Ще стоиш настрана. Сбогом.