Туми омекна — инертна маса. Падна направо на краката му и го прикова към пода. Делагера не бе в състояние да помръдне. Подпираше се върху дъските с дясната си ръка и се опитваше да попречи на тежестта на Туми да го размаже. Не можеше да вдигне ръката с пистолета. Блондинката беше вече съвсем близо, с широко отворени очи, с побеляло от ярост лице. Делагера омаломощено се обади:
— Не ставай глупава, Стела. Джоуи…
Лицето на блондинката бе изгубило човешкия си облик. Очите й също не бяха човешки, с малки като връхчета на топлийки зеници, с особени, мътни отблясъци.
— Ченгета! — изкрещя тя истерично. — Ченгета! Господи, как мразя ченгета!
Пистолетът в ръката й избумтя оглушително. Ехото изпълни стаята, литна през отворената входна врата и умря в дървената ограда на отсрещната страна на улицата.
Остър като тояга удар улучи мъжа в лявата част на главата. Тя се изпълни с болка. Блесна светлина — ослепителна бяла светлина, която облада света. После настана мрак. Той падна беззвучно в бездънната чернота.
Светлината се върна като червена мъгла пред очите му. Силна горчива болка разтърси отвътре главата, лицето му и заскърца между зъбите. Езикът му беше тежък и надебелен, когато се опита да го помръдне. Насили се да раздвижи ръце, толкова далечни, изобщо не бяха негови.
Тогава отвори очи и червената мъгла се отдръпна, отстъпи място на нечие лице. Беше широко, много близо до неговото, грамадно лице. Тлъсто, с гладки синкави бузи, с пура, увита в ярък бандерол, и ухилена дебелобърнеста уста. Лицето се изкикоти. Делагера пак затвори очи и болката го заплиска с вълните си, потопи го навътре. Изгуби съзнание.
Минаха секунди или години. Отново съгледа лицето. Чу плътен глас:
— Е, пак се върна при нас. Това момче е бая яко.
Лицето се доближи, запаленият край на пурата мъждукаше като ярка черешка. Делагера се закашля, раздиран от спазми, задушен от пушека. Слепоочието му сякаш избухна и се разцепи. Усети как свежа кръв шурна отстрани по скулата му, загъделичка кожата, а сетне се застича по коравата засъхнала кръв, спекла се вече върху лицето му.
— Така му се пада — произнесе плътният глас.
Втори глас с лек южняшки акцент каза нещо спокойно и нецензурно. Голямото лице се извъртя към гласа, оголило зъби.
В същия миг Делагера дойде на себе си. Ясно видя стаята, съзря четирима в нея. Едрото лице беше на Големия Джон Мастърс.
Слабото русо момиче се беше настанило в единия край на дивана и се взираше в пода с упоено изражение, ръцете й бяха като сковани, китките бе заровила отзад във възглавниците.
Дейв Ейдж беше подпрял дългото си мършаво тяло на стената до скрития зад пердета прозорец. По клиновидното му лице бе изписана досада. Началникът на полицията Дру седеше в другия край на дивана, под лампата със скъсания абажур. Светлината превръщаше косата му в сребро. Сините му очи бяха много ярки, особено напрегнати.
В ръката на Големия Джон Мастърс лъщеше пистолет. Делагера премига срещу него, понечи да се надигне. Силна ръка го блъсна в гърдите, рязко го върна назад. Спазъм за повръщане го разтърси като вълна. Плътният глас изрече остро:
— Кротко, ченге! Достатъчно се позабавлява. Сега е наш ред.
Делагера облиза устни.
— Дайте ми вода — промърмори.
Дейв Ейдж се отлепи от стената и мина през свода в трапезарията. Върна се с чаша и я опря в устните на Делагера. Той отпи жадно.
— Харесва ни твоята твърдост, ченге. Само дето не я използваш както трябва. Явно не разбираш от намек. Толкоз по-зле. Това те изважда от играта. Нали разбираш?
Русокосата обърна глава и се загледа в Делагера с натежали очи, после пак ги извърна. Ейдж зае предишното си място до стената. Дру взе да поглажда лицето си с бързи, нервни пръсти, все едно разкървавената глава на Делагера му предаваше болката си.
— Убийството ми само ще те обеси на по-висок клон, Мастърс — бавно произнесе Делагера. — Който се е минал, си остава минат, пък ако ще й да е заложил на голяма игра. Ти вече безпричинно уби двама души. Сам не си наясно какво се опитваш да замажеш.
Грамадният мъж изруга грубо, вдигна отново с рязко движение лъскавия пистолет, после го свали бавно, с мръсна усмивка на устните. Ейдж каза с небрежна леност:
— По-спокойно, Джон. Нека сподели.
Делагера продължи със същия бавен, безизразен глас:
— Момичето там на дивана е сестра на двамата мъже, които убихте. Тя им разказала цялата история с планираното злепоставяне на Имлей, къде са снимките и как са попаднали у Донеган Мар. Филипинското ви главорезче всичко изпя. От него ми стана ясно в общи линии каква е работата. Не сте били сигурни, че Имлей ще убие Мар. Току-виж, Мар убил Имлей, но и в двата случая убийството ви вършело работа. Само че, ако Имлей успее да очисти Мар, случаят трябвало светкавично да се разреши. И точно тук сте се подхлъзнали. Взели сте да заличавате следите, преди да си изясните какво всъщност се е случило.
Читать дальше