Реймънд Чандлър - Неприятностите са моя бизнес

— Не виждам защо не — кимна Ана с няколко от брадичките си.

— Този клиент… има ли си име?

— Синко, очаква те приятна изненада. Можеш да го видиш лично… още сега. Тя пак натисна копчето на уредбата. — Покани господин Джийтър да влезе, скъпа.

— Тази Гладис — обадих се — има ли си постоянен приятел?

— Няма да закачаш Гладис! — почти ми кресна Ана. — Тя ми носи годишно по осемнайсет хилядарки от бракоразводни дела. Който я пипне с пръст, Филип Марлоу, пиши го кремиран.

— Все някой ден ще сгреши и ще падне — рекох. — Защо аз да не я уловя?

Отварянето на вратата прекрати спора.

Не бях го видял в облицованата с дървена ламперия приемна. Сигурно е чакал в друга стая. Чакането не му бе доставило удоволствие. Влезе стремглаво, затвори бързо вратата, измъкна от жилетката си тънък осмоъгълен платинен часовник и го погледна кръвнишки. Беше висок, слаб, бялорус, в спортен костюм на тънко райе с младежка кройка. На ревера си носеше розова пъпчица. Лицето му бе напрегнато, замръзнало, с леки торбички под очите и доста пълни устни. Държеше абаносов бастун със сребърна дръжка, беше обут с гети, можеше да мине за наперен шейсетгодишен, но аз му дадох десетина отгоре. Не го харесах.

— Изтекоха двайсет и шест минути, госпожице Холси — рече с леден глас — А аз, знаете ли, ценя времето си. Благодарение на това успях да натрупам доста пари.

— Мъчим се да спасим част от парите ви — провлечено рече Ана. И тя не го харесваше. — Съжалявам, че се наложи да чакате, господин Джийтър, но искахте да видите избрания от мен детектив и трябваше да го повикам.

— Не ми се вижда подходящ — рече господин Джийтър и ме изгледа мръсно. — Имах предвид джентълмен…

— А вие да не сте Джийтър от „Тютюнев път“ 2 2 Роман от Ърскин Колдуел (1932 г.), преработен по-късно и на пиеса, ползвала се с голям успех. Един от главните герои е деградиралият ратай Джийтър Лестър. — Б.ред. ? — подхвърлих аз.

Той пристъпи бавно към мен и повдигна леко бастуна си. Студените му очи се впиха в мен като нокти.

— Вие ме оскърбявате — каза. — Мен… човек с моето положение!

— Чакайте сега! — подзе Ана.

— Няма да чакам! — отрязах. — Този тук заяви, че не съм джентълмен. Може и така да е според човек с неговото положение… не му знам положението… но човек с моето положение не търпи хапливи забележки от когото и да било. Не мога да си позволя. Освен, разбира се, ако са неволни.

Господин Джийтър настръхна и ме изгледан кръвнишки. Пак извади часовника си и му хвърли едно око.

— Двайсет и осем минути — каза. — Извинявам се, млади човече. Нямах намерение да бъда груб.

— Чудесно И аз знаех от самото начало, че не сте Джийтър от „Тютюнев път“.

Това едва не го подпали отново, но той го пусна покрай ушите си. Не беше сигурен какво искам да кажа.

— Един-два въпроса, докато сме тук — продължих. — Склонен ли сте да дадете на тази Хънтрес малко пари… за разноски?

— Нито цент! — излая той. — Защо да давам?

— Да речем, нещо като рента. Да предположим, че тя се омъжи за сина ви. С какво ще разполага той?

— Засега с по хиляда долара месечно от попечителен фонд, основан от майка му, покойната ми съпруга. — Той склони глава. — Когато навърши двайсет и осем — с много повече.

— Не можем да упрекнем момичето, задето се опитва да го докопа — рекох. — Особено в днешно време. А Марти Естел? Не би ли могло да се уреди нещо с него?

Той смачка сивите ръкавици в осеяната си с лилави вени ръка.

— Той не може да си прибере законно парите от този дълг. Това са пари, проиграни на комар.

Ана въздъхна отегчено и разпръсна с два пръста пепелта по бюрото.

— Естествено — казах. — Но комарджиите не могат да се оставят да им погаждат такива номера. В края на краищата, ако синът ви беше спечелил, Марти щеше да му се издължи.

— Това не ме интересува — процеди равнодушно високият слаб мъж.

— Да, но представете си Марти с тези полици за петдесет хилядарки, които не струват пукнат цент. Сън няма да го хване, нали?

Господин Джийтър сякаш се позамисли.

— Искате да кажете, че има опасност от насилие? — подхвърли почти любезно.

— Трудно е да се каже. Марти държи заведение от висока класа, има добра клиентела от филмовите среди. Трябва да мисли за реномето си. От друга страна обаче, си е мошеник и познава доста хора. Могат да ви се случат някои неща… Докато Марти е много далече от местопроизшествието. Трябва да знаете, че не се оставя да го тъпчат. Веднага взема мерки.