Линкълн Чайлд - Границата Мохо

Крейн се качи в асансьора, натисна бутона с надпис A1 и още преди вратите да се затворят, неспокойно закрачи из кабината. Защо се бавеше Мишел Бишоп? Беше разговарял с нея преди повече от деветдесет минути. Тя бе казала, че ще й трябва половин час, за да събере учените.

Какво се беше случило?

Накрая му беше омръзнало да чака във временния лазарет и реши да направи още един опит да убеди адмирал Спартан. Трябваше да опита. Залогът беше прекалено голям. Всичко беше по-добро от седенето със скръстени ръце, дори спорът.

Вратите на асансьора се отвориха и в същия миг му хрумна нещо. Той слезе, извади мобилния телефон от джоба си и набра номера на Централни услуги.

— С какво мога да ви помогна? — попита безразличен женски глас.

— Трябва да говоря с Джийн Вандербилт от Океански изследвания. Нямам достъп до телефонен указател.

— Един момент. Ще ви свържа.

Докато Крейн бързо вървеше по боядисания в светлочервено коридор, телефонът му силно изщрака няколко пъти, после се чу мъжки глас.

— Океанографията. Вандербилт слуша.

— Доктор Вандербилт? Обажда се Питър Крейн.

Последва кратко мълчание. Вандербилт сигурно се опитваше да си спомни кой му се обажда.

— Доктор Крейн, човекът на Ашър?

— Точно така.

— Доктор Ашър много ни липсва.

— Мишел Бишоп свърза ли се с вас?

— Доктор Бишоп? Скоро не съм я чувал.

Крейн спря.

— Не ви се е обадила?! И вие сте в лабораторията си?

— Да. От няколко часа.

Крейн отново тръгна, този път по-бавно.

— Слушайте, доктор Вандербилт. Става нещо сериозно, но не мога да говоря за това по телефона. Ще се нуждая от вашата помощ и на другите най-добри учени.

— Какво има? Спешен медицински случай?

— Може да се каже и така. Лично ще ви съобщя подробностите. Засега мога само да ви кажа, че става дума за безопасността на Вазата и може би много повече.

Отново настъпи мълчание.

— Добре. Какво искате да направя?

— Съберете колегите си, колкото е възможно по-бързо и незабелязано и когато сте готов, ми се обадете.

— Ще ми трябват няколко минути. Някои са в секретната зона.

— Веднага се свържете с тях. Предайте им да не казват нищо на никого. Повярвайте ми, жизненоважно е, доктор Вандербилт. Ще ви обясня, когато се видим.

— Добре, докторе. — Гласът на Вандербилт стана бавен и замислен. — Ще се погрижа да събера групата в залата за конференции на дванадесета палуба.

— Обадете ми се на мобилния телефон. Номерът е в указателя. Веднага ще дойда.

Крейн затвори и закачи телефона на джоба на лабораторната си престилка. „Ако Спартан се съгласи, ще кажа на Вандербилт, че проблемът е решен“.

Отпред бяха двойните врати на Сондажния комплекс. За своя изненада Крейн забеляза, че вратите вече не се охраняват от морски пехотинци, а от двама агенти на Черни операции с карабини М-16.

Той се приближи и единият вдигна ръка, за да му направи знак да спре. Агентът внимателно разгледа пропуска на Крейн и най-после отстъпи назад и отвори вратите.

В комплекса цареше оживление. Крейн спря и се огледа. На стратегически позиции бяха поставени на пост морски пехотинци и агенти от Черни операции. В препълнения хангар сновяха техници и работници от поддръжката. Активността беше съсредоточена в центъра, където на роботизираната скоба беше окачена едната от двете останали сфери. Скелето с лазера беше наблизо. При вида на Стъкленото топче лицето на Крейн помръкна.

Високоговорителите в ъглите на тавана бълваха статичен шум.

— Внимание — чу се рязък, отсечен глас. — Спускането на Стъклено топче Три започва след десет минути. Офицерите по контрола на потапянето да се явят на станциите си.

Крейн пое дълбоко дъх и тръгна към сферата. Няколко техници бяха заобиколили тричленния екипаж.

Единият член на екипажа се обърна и го погледна. Крейн спря изненадан. Над белия гащеризон позна набръчканото лице и буйните бели коси на доктор Флайт.

Очите на Флайт се отвориха широко, когато го видя. Той се отдели от групата и се приближи до Крейн.

— Доктор Флайт, защо сте в униформа на член на екипажа?

Старецът се втренчи в него. Изящните му малко птичи черти бяха напрегнати и нервни.

— Не искам да го обличам! Работата ми е да поправя и да усъвършенствам ръката и да науча другите на загадките й, а не да я манипулирам, но той настоя. „Трудно е да се противопоставиш на Олимпиеца“. — Погледна през рамо и понижи тон. — Аз трябва да съм тук, но вие не. Махайте се. Както ви казах, всичко е нарушено.