Линкълн Чайлд - Границата Мохо

Спартан вдигна ръка и го прекъсна.

— Достатъчно, капитане.

Королис отново се изненада. Предполагаше, че адмиралът го е повикал, както обикновено, за да докладва за напредъка. За да прикрие смущението си, взе преспапието — голям метален кнехт, реликва от фрегатата „Виджилант“ от Гражданската война между Севера и Юга и го заобръща в ръцете си.

Настъпи кратко мълчание. Спартан приглади оловносивата си коса.

— Кога трябва да се върне Стъклено топче Две от работната площадка?

— В двадесет и един часа. — Королис остави преспапието и си погледна часовника. — След деветдесет минути.

— Заповядайте на екипа да извършат обичайните процедури след завръщането и да приберат Топче Две. Екипът на Топче Три да чака до следващо нареждане.

Королис се намръщи.

— Правилно ли ви чух, сър? Да заповядам на Топче Три да чака?

— Точно така.

— Докога?

— Още не мога да кажа.

— Какво се е случило? От Пентагона ли ви се обадиха?

— Не.

Командирът облиза устни.

— Моля за извинение, сър, но ако ще отзовавам хората от работния обект, е добре да имам някакво обяснение.

Спартан като че ли се замисли върху молбата му.

— Доктор Крейн беше при мен.

— Доктор Крейн?

— Смята, че е открил причината за медицинския проблем.

— И?

— Свързана е със сигналите, излъчвани от аномалията. В момента подготвя доклад. Тогава ще разберем подробностите.

— Не ви разбирам. Дори ако Крейн е прав, какво общо има източникът на заболяването с копаенето?

— В хода на изследването си той е направил и едно откритие. Декодиране на извънземните сигнали.

— Декодиране — повтори Королис.

— Доктор Крейн мисли, че са предупреждения.

— И Ашър беше на същото мнение. Крейн му беше момче за поръчки. Но нямат доказателства.

Адмиралът го погледна изпитателно.

— Вече може би имат. Странно, че споменавате Ашър. Оказа се, че информацията в лаптопа му е подпомогнала откритието на Крейн.

— Не е възможно! — изтърва се Королис.

— Нима? — Тонът на Спартан стана още по-мек, почти благ. — И защо?

— Защото беше повреден от пожара. Компютърът не работи.

— Оказва се, че не е бил само пожарът. Според Крейн някой се е опитал да размагнитизира твърдия диск. Спартан го погледна изпитателно. — Знаете ли нещо по въпроса?

— Разбира се, че не. Но не е възможно Крейн да е изтеглил някаква информация от твърдия диск. Лаптопът беше изгорял, унищожен.

— Крейн е имал помощник.

— Кой?

— Не пожела да ми каже.

— Според мен това са глупости. Откъде знаете, че не си измисля?

— Ако намерението му беше такова, нямаше да чака толкова дълго, за да ми го каже. Освен това не съм сигурен защо би го направил. Така или иначе, в откритието му има обезпокоителна степен на последователност.

Дишането на Королис се учести, по гърба му полазиха хладни тръпки, след миг последвани от горещи вълни. На челото му изби пот.

Той се наведе напред.

— Сър, трябва да ви помоля да преосмислите решението си. До границата Мохо ни остават само едно-две спускания.

— Още по-важна причина да бъдем предпазливи, капитане.

— Съвсем близо сме, сър. Не можем да спрем.

— Видяхте какво се случи със Стъклено топче Едно. Трябваха ни осемнадесет месеца, за да стигнем дотук. Не искам да излагам на риск целия този напредък. Един или два дни повече няма да имат значение.

— Всеки час има значение. Кой знае кои чуждестранни правителства заговорничат срещу нас. Трябва да стигнем долу и да вземем, каквото можем, колкото е възможно по-бързо, преди саботьорът да нанесе поредния си удар.

— Няма да изложа на риск експедицията с прибързани или необмислени действия.

— Сър! — извика Королис.

— Капитане! — Спартан повиши тон съвсем леко, но ефектът беше изумителен.

Королис млъкна. Вече почти се задъхваше. Адмиралът отново се вторачи в него и отбеляза хладно:

— Не изглеждате много добре. Принуден съм да се запитам дали заболяването, което се разпространява в Базата, не е засегнало и вас.

Королис пребледня от гняв — по някаква ирония диагнозата на адмирала беше същата като неговата. Той не беше споменавал на никого за главоболието, което беше започнало наскоро и бързо се влошаваше. Ожесточено вкопчи пръсти в облегалката за ръце на стола.

— Повярвайте ми, и аз изгарям от нетърпение да стигнем до аномалията — добави Спартан, — но доведохме тук доктор Крейн, защото имаше причина. Аз помогнах да го изберат. И сега нямам друг избор освен да обърна внимание на откритията му. Ще събера най-добрите военни учени, ще обсъдим изводите му и едва тогава ще продължим. А през това време искам да се явите при доктор Бишоп за пълен…