Линкълн Чайлд - Границата Мохо

— Хубаво.

— Всичко наред ли е? Струваш ми се уморена.

— Добре съм.

— Възникна криза. — Крейн млъкна. — Виж какво, все още не мога да ти кажа всичко. Но онова долу под нас не е Атлантида.

— И аз така предположих.

— Открих, че копаем към нещо изключително опасно.

— Какво?

— Не мога да ти кажа. Поне още не. Нямаме време за губене. Трябва да намерим начин да убедим Спартан да спре. Чуй какво искам да направиш. Събери учените и техниците, които познаваш най-добре. Трезво мислещите, а не военните. Разумни хора, на които имаш доверие. Хора с връзки. Сещаш ли се за някои имена?

Тя се поколеба.

— Да. Джийн Вандербилт, шефът на Океанографски изследвания. И тук, в Медицинския комплекс, има.

— Чудесно. Обади ми се на мобилния телефон, когато се съберат. Ще дойда и ще обясня всичко.

— Какво става, Питър?

— Разбрах защо хората се разболяват. Казах на шефовете, но те не искат да чуят. Ще го обясня още веднъж, когато събереш групата. Ако не можем да убедим Спартан, ще трябва да се обадим на повърхността, да им кажем какво става тук и да ги накараме да упражнят власт на по-високо равнище. Ще го направиш ли?

Бишоп не отговори.

— Мишел, знам, че не винаги сме били на едно мнение, но става дума за безопасността на Базата и може би за нещо много повече. Ашър умря и се нуждая от помощ от персонала — онези, които вярваха в него и идеите му. Хората на Спартан са само на дни, вероятно дори по-малко, от целта си. Ние сме лекари, положили сме клетва. Трябва да предпазим поверените ни хора или поне да се постараем. Ще ми помогнеш ли?

— Да.

— Колко време ще ти трябва?

Не много. Петнадесетина минути, може би половин час.

— Знаех си, че ще ме разбереш и ще ми помогнеш.

Тя прехапа устна.

— Спартан няма да спре копаенето, така ли?

— Познаваш го. Направих каквото можах, но напразно.

— Ако сам не вземе решение да спре работата, никой няма да може да го убеди.

— Трябва да опитаме. Обади ми се.

— Добре.

— Благодаря, Мишел.

Линията прекъсна.

В кабинета отново настъпи тишина. Бишоп седя неподвижно и гледа слушалката в продължение на шестдесет секунди, след това я остави на вилката. Изражението й беше замислено, почти примирено.

Жилищните помещения на адмирал Спартан на единадесета палуба бяха сравнително просторни по стандартите на Базата. Изглеждаха по-големи поради факта, че бяха пестеливо обзаведени. Апартаментът се състоеше от кабинет, спалня и зала за съвещания с мебели в строг военен стил. Вместо с картини стените бяха украсени с почетни грамоти. До лъскавото лакираното бюро отпуснато висеше американското знаме. На лавицата зад него имаше многобройни флотски наръчници и трактати по стратегия и тактика, както и няколко превода на древни текстове — „Анали“ и „История“ на Тацит, „Стратегикон“ на император Маврикий, „Пелопонеската война“ на Тукидид. Това бяха единствените неща, които разкриваха душата на Спартан.

Королис беше виждал апартамента. Зрящото му око огледа всичко — другото тънеше в мъгла. Той безшумно затвори вратата и пристъпи напред.

Адмиралът стоеше в средата на стаята, с гръб към Королис, но като чу стъпките, се обърна. Королис спря изненадан, защото над рамото на Спартан видя един от стражите, открити по време на изкопаването на шахтата. Артефактът спокойно се рееше в центъра на помещението. Ярката му бяла светлина беше насочена към тръбите на металния таван. Адмиралът очевидно я изучаваше.

Королис реши, че в края на краищата не трябва да се изненадва. От един-два дни Спартан се държеше малко странно. Обикновено приемаше препоръките му почти автоматично, без да задава въпроси, но напоследък отхвърляше предложенията му и поставяше под съмнение решенията му по някои въпроси. Като например да затворят Хюй Пионг в ареста. Промяната в поведението му, изглежда, започна след произшествието със Стъклено топче Едно. Или вероятно адмиралът беше изпаднал под въздействието на…

Королис реши да не проследява тази мисъл до логичния й извод. Спартан кимна.

— Седнете.

Капитанът мина покрай стража, без да го поглежда, и се настани на единия от двата стола пред голямото бюро на адмирала. Спартан заобиколи от другата страна и се разположи на коженото кресло.

— Всичко върви по графика — започна Королис. Всъщност дори го изпреварваме. Препрограмирахме Буболечката и няма да има повече засечки. Вярно, оперирането на ръчен контрол и проверката на важните процеси малко забави копаенето, което и без това беше малко възпрепятствано от липсата на ксенолит в седимента.