Линкълн Чайлд - Границата Мохо

— Искам да намеря — започна Крейн и изведнъж млъкна, защото към него се приближи Королис. Крейн се изненада още повече, като видя, че и той е облечен в белия комбинезон на екипажа на Стъкленото топче.

— Влизайте в сферата — нареди Королис на Флайт и после насочи светлите си кривогледи очи към Крейн. Какво правите тук?

— Търся адмирал Спартан.

— Той не е на разположение. — Королис беше зарязал предишното си лицемерно лустро на учтивост. Сега тонът, изражението и държането му излъчваха враждебност и подозрителност.

— Трябва да говоря с него.

— Невъзможно — троснато отвърна Королис.

— Защо?

— Адмиралът получи психическо разстройство. Аз поех командването.

— Психическо разстройство?

Дали заради това се бавеше Бишоп? Крейн обаче мигновено отхвърли тази мисъл. Ако шефът на Базата беше получил пристъп или припадък, Корбет или някой от медиците, или Бишоп щяха да му кажат.

А това означаваше само едно — никой от медицинския персонал не беше уведомен. В съзнанието му прозвуча сигнал за тревога. Той изведнъж осъзна колко рисковано и опасно е станало положението.

— Внимание — отново се чу гласът от високоговорителя. — Започва въвеждането на екипажа. Екипът по херметизирането да се подготви за възстановяване и потвърждаване целостта на корпуса.

— Не го правете — каза Крейн.

Королис се намръщи.

— Какво да не правя? — Очите му бяха зачервени, обикновено спокойният му глас беше неестествено силен и задъхан.

— Не отивайте долу.

— Сър! — извика един работник от наблюдателната станция.

Капитанът се обърна към него.

— Какво има?

— Някой иска да говори с вас. Брус, помощник-психиатърът от Медицинския комплекс.

— Кажи му, че съм зает.

— Сър, той казва, че изключително важно.

— В момента това е единственото важно нещо. Той посочи Стъклено топче Три.

— Добре, сър. — Мъжът затвори телефона и отново насочи вниманието си към контролните уреди.

Королис се обърна към Крейн.

— И защо да не се спускам?

— Прекалено опасно е. Това е все едно да търсите зелен хайвер.

Командирът направи крачка към него. На челото и на слепоочията му блестяха капки пот.

— Чух за теорията ви. И знаете ли какво мисля, докторе? Мисля, че вие сте опасният. За духа на персонала и за мисията. — Той се втренчи в Крейн, после рязко се обърна към двама морски пехотинци. — Хоскинс! Мендес!

Те застанаха мирно.

— Сър!

Королис посочи с палец Крейн.

— Този човек е под военен арест. След като Топчето бъде спуснато и прозвучи сигналът, че всичко е наред, го заведете в ареста и поставете пред килията му въоръжен пазач.

Преди Крейн да успее да възрази, Королис тръгна към сферата. Доктор Флайт и другият член на екипажа вече се вмъкваха в сребристото кълбо.

Роджър Корбет лежеше на една страна в уголемяваща се локва от собствената си топла кръв, зашеметен от болка. От време на време му се струваше, че сънува, а друг път имаше чувството, че е умрял и се рее в безкрайно тъмно забвение. Мислите и усещанията му ту се избистряха, ту се замъгляваха — изобщо не можеше да ги контролира. Не знаеше колко време е изминало. Беше сигурен само в едно — че не трябва да позволи на Бишоп да разбере, че е жив.

Болката се засили, но това беше хубаво, защото му помагаше да се бори с ужасната отпадналост, която се опитваше да го обземе и да го удави завинаги.

Обзе го съжаление. Пациентката за три часа щеше да го чака. Вероятно вече беше там, нервно потрепваше с крак и поглеждаше часовника си. Беше отбелязала голям напредък в овладяването на гнева и беше жалко, че…

Съзнанието му отново се замъгли и Корбет се унесе в ужасни сънища. Беше водолаз, гмурнал се твърде дълбоко. Повърхността бе неясно петно бледа светлина в мрака далеч, далеч над него. Белите му дробове се пръскаха, той риташе с всички сили, за да изплува, но оставаше още много.

С усилие на волята се върна в съзнание. Приведената фигура с пистолета в ъгъла беше приключила работата си.

Бишоп се надигна в тъмнината и се обърна към него. Очите й блестяха на светлината от съседната камера. Корбет спря да диша. Лежеше неподвижно, премрежил очи. Тя тръгна към него, спря и насочи пистолета.

И изведнъж рязко се обърна. След миг и той долови гласовете — едва се чуваха от воя на компресорите.

В първото отделение на Контрол върху околната среда сигурно бяха влезли хора — поне двама, може би и повече. Внезапно появилата се надежда внесе известна яснота в съзнанието му и му помогна да възвърне контрола върху замъглените си сетива. Маневрата беше успяла. Брус изпращаше помощ.