Линкълн Чайлд - Границата Мохо

Гласовете се приближиха.

Бишоп го прекрачи и се плъзна като привидение към люка, водещ към втората камера. Корбет отвори очи малко по-широко и я видя как се дръпна от светлината и предпазливо надникна зад ъгъла. Извитите очертания на косата й и дулото на пистолета се откроиха срещу жълтия ореол светлина. Бишоп се промъкна през люка, влезе във второто отделение, скри се зад турбината и изчезна от погледа му.

Гласовете продължиха да говорят, но вече не се приближаваха. Той предположи, че все още са в първото отделение, някъде между Бишоп и главния изход от Контрол върху околната среда. От няколкото думи, които разбра, му се стори, че са работници от поддръжката сигурно проверяваха неизброимите контролни уреди.

Това означаваше, че помощта още не е пристигнала. А може би изобщо нямаше да дойде.

Корбет протегна ръка и опита да седне. Ръката му се плъзна по окървавения под. Прониза го изгаряща болка в гърдите и той прехапа устна, за да не извика.

Отново легна и задиша плитко, мъчеше се да облекчи страданията си. После запъна крака в металния под и бавно започна да се изтласква към отвесната преграда.

Придвижваща се мъчително бавно. Тридесет сантиметра, шестдесет, метър. В гърлото му се пенеха кървави мехури. Ризата и престилката му бяха прогизнали от кръв, тежаха и го забавяха. На половината път до отсрещната стена спря за малко, понеже пак загуби сили. Не можеше обаче да спре за дълго. Знаеше, че ако го направи, няма да може да тръгне. Отново запълзя по пода.

Най-после главата му се удари в стената. Той изхлипа от болка и погледна нагоре. Над него бяха четирите дебели ивици „Семтекс“, прикрепени към металната преграда в успоредни линии. Във всяка беше забит детонатор.

Корбет събра сили, вдигна ръка, хвана най-близкия детонатор и го изтръгна от пластичния експлозив. Изгаряща болка изпълни гърдите му и той задъхано се отпусна на пода.

Разгледа детонатора, но в сумрака видя само батерия, ръчно настройващ се таймер, две тънки метални пластинки, разделени с фолио, и спирала от оптичен фибър. Всичко беше миниатюризирано. Той не разбираше много от експлозиви, но устройството, изглежда, действаше на принципа на бомба със закъснител. Когато таймерът се изключеше, фолиото даваше искра и пластинките предаваха удара на взрива.

Корбет внимателно сложи детонатора на пода. Бишоп беше казала десет минути и той пресметна, че са останали четири-пет.

Имаше обаче още три детонатора. Отново събра сили, вдигна ръка, предпазливо отскубна следващия детонатор и падна по гръб.

Този път болката беше много по-силна и той едва не загуби съзнание. Кръвта вреше и кипеше в гърлото му. Корбет се задави и закашля. Измина една минута, докато успя да събере достатъчно сили, за да продължи.

Третият експлозив беше високо. Корбет запъна пети в пода и се надигна, успя да го измъкне и го пусна на пода. Болката се засили толкова много, че той нямаше представа как ще стигне до четвъртия детонатор. Лежеше в сумрака и се мъчеше да запази съзнание, слушаше тихия шепот на гласовете, които бяха започнали да водят безкраен спор по някакви инженерни въпроси. Колко време му оставаше? Една минута? Две? Запита се къде е Бишоп. Несъмнено бе приклекнала зад някоя машина, нетърпеливо слушаше разговора и чакаше работниците да се махнат, за да избяга.

Защо просто не ги застреляше? Пистолетът беше със заглушител. Причината можеше да е само една. Пистолетът с корпус от полимерна керамика имаше малък пълнител, вероятно за два патрона. Бишоп пък не можеше да изтича покрай работниците, защото щеше да се издаде.

Не. Бишоп нямаше да мине покрай тях. Щеше да се върне при пластичния взрив и да пренастрои детонаторите, за да спечели време.

Вглъбен в задачата си и зашеметен от болката и загубата на кръв, той не се беше сетил за това по-рано. Бишоп щеше да се върне всеки момент.

Отчаянието му вдъхна нови сили. С последни сили Корбет протегна ръка още веднъж и пръстите му се вкопчиха в четвъртия и последен детонатор.

В същия миг на входа на второто отделение се появи тъмен силует. Бишоп го забеляза, тихо изруга и отскочи назад.

Корбет трепна от изненада и изумление. Пръстите му неволно се свиха. Чу се изщракване и от детонатора излезе облаче пушек. Ужасяващото напрежение продължи само една милисекунда, но на Корбет му се стори цяла вечност. А после, с невъобразимо оглушителен писък, вселената се разпадна в апокалипсис от огън и стомана. И вода.