Линкълн Чайлд - Границата Мохо

Главният готвач Рено нетърпеливо си погледна часовника, после се обърна към Крейн.

— Е, докторе, Коритото пристига. Хората ми взимат хранителните продукти. Конрад проверява в списъка, за да се увери, че нищо не е забравено. И всичко контролирам аз. Доволен ли сте?

— Да — отвърна Крейн.

— Коритото пристига след една минута — извика жената.

Рено се приближи.

— Имате ли други въпроси? — попита той и отново си погледна часовника, сякаш искаше да каже: „Питай сега, защото и без това си губя ценното време“.

— Само няколко. Някой друг от персонала оплаквал ли се е наскоро от здравословни проблеми?

— Помощникът ми, който прави сосовете, има възпаление на синусите, но това не му попречи да дойде на работа.

Крейн очакваше този отговор. Вече разбра как се извършва доставянето на храната и изгаряше от нетърпение да започне да работи върху вероятността от отравяне с тежки метали. Погледът му обходи насъбралата се тълпа, красивата жена в наблюдателната станция и електрическата преграда до нея. От долната част на преградата бавно се процеждаха капки кондензация. Крейн се изкушаваше да се сбогува и да се върне в Базата, но беше сигурен, че се нуждае от Рено и документите му, за да влезе вътре.

В далечната страна на купола се чу глух удар и платформата леко потрепери. Коритото се беше скачило. Хората се оживиха и се подготвиха за отварянето на люка.

— Окачването успешно — съобщи хубавицата. — Започва разхерметизиране на люка.

— А някакви повтарящи се схеми в поведението? — обърна се Крейн към главния готвач. — Някой държи ли се нехарактерно за него или необичайно?

Рено се намръщи.

— Необичайно? В какъв смисъл?

Крейн не отговори. Блуждаещите му очи отново се спряха на преградата. Кондензацията се беше ускорила. „Странно — помисли той. — Защо кондензацията…“

Изведнъж се разнесе странен пронизителен звук, досущ съскане на котка, но толкова краткотраен, че Крейн не беше сигурен дали го е чул. А след това на мястото на капките бликна струя вода — не по-широка от карфица. Крейн изумено се втренчи в нея. Струята беше хоризонтална, същински лазерен лъч, съскаше, кипеше и се извисяваше на тридесетина метра, почти стигаше до Базата, преди гравитацията да я притегли надолу в леко наклонена дъга.

За миг сякаш нищо не помръдваше. И после се чу изсвирване на клаксон и пронизителният звук на сигнал за тревога.

— Пробив в периметъра! — проехтя електронен глас в отекващото пространство. — Пробив в периметъра! Станция за достъп В! Авария!

Събралите се на платформата хора се развикаха. Униформената жена грабна радиопредавателя и бързо заговори.

— Тук Уейбрайт от командния център на Коритото. Има малка дупка в контролната тръба. Повтарям, пробойната е тук! Веднага изпратете ремонтен екип!

Някой изпищя и тълпата се отдръпна към краищата на платформата. Неколцина започнаха да отстъпват по моста към Базата.

— Ще се разшири! — извика друг.

— Не можем да чакаме екипа! — каза Конрад и инстинктивно протегна ръка да запуши дупката.

— Не! — извика Крейн и посегна да го дръпне, но преди да успее да го направи, лявата ръка на Конрад мина през тънката струя.

Прецизно като хирургичен скалпел, излизащата под високо налягане вода сряза пръстите на Конрад до второто кокалче.

На платформата настъпи суматоха. Разнесоха се писъци, викове на изумление и ужас и пронизителни заповеди. Конрад се свлече на пода, стиснал ранената си ръка и широко отворил уста от почуда. По моста отекнаха стъпки от ботуши. Люкът на Базата се отвори и към тях хукнаха мъже в тежки защитни облекла и с технически средства в ръцете. Крейн се наведе и като внимаваше да не докосне смъртоносната струя, взе отрязаните пръсти и ги сложи в джоба на престилката си.

Адмирал Терънс Юлисис Спартан стоеше с изправен гръб в единия ъгъл на металната платформа и безмълвно наблюдаваше сцената около себе си. Когато дойде — преди десетина минути, прикрепената към стената на купола чакалня представляваше истинска лудница — работници от спасителния екип и медици, инженери, униформени моряци и офицери и един изпаднал в паника и истерия учен, който отказваше да помръдне. Вече беше много по-тихо и спокойно. В края на тесния мост пазеха двама въоръжени морски пехотинци. Малка група инженери и работници по поддръжката се бяха събрали над пломбата от титан и други метали, с която беше запушена миниатюрната пробойна. Един чистач беше коленичил с кофа на решетестия под и миеше петната кръв от метала.