Линкълн Чайлд - Границата Мохо

Влезе, отново се прозя, сложи джобния си компютър на работната маса, обърна се и се вцепени.

На стола седеше Хауард Ашър, а до него стоеше непознат мъж в лабораторна престилка.

Крейн се намръщи.

— Какво има?

Ашър му направи знак да мълчи с дясната си ръка, после кимна на мъжа с престилката. Непознатият затвори и заключи вратата на стаята и на банята.

Ашър тихо се прокашля. Крейн не го беше виждал, откакто играха скуош. Лицето на главния учен беше изнурено и измъчено, очите му блестяха напрегнато като на човек, борещ се с демони.

— Как е ръката ти? — попита Крейн.

— Много ме боли от един-два дни — призна Ашър.

— Трябва да внимаваш. Съдовата недостатъчност може да доведе до възпаление и дори гангрена, ако функцията на нервите се увреди. Защо не ми позволиш да…

Ашър отново го прекъсна, като махна с ръка.

— Нямаме време за това. Трябва да говорим тихо. Роджър не е в съседната стая, но всеки момент може да се върне.

Крейн не очакваше да чуе това и озадачено кимна.

— Моля те, седни. — Ашър посочи стола до работната маса, изчака Крейн да се настани и продължи: — Предстои ти да прекрачиш прага, Питър. Ще ти кажа нещо и след това няма да има връщане назад. Всичко ще се промени за теб завинаги. Светът ще бъде драстично различен. Разбираш ли?

Крейн облиза устни и отново кимна.

Ашър отмести очи от него, после пак го погледна, сякаш събираше сили за онова, което щеше да му каже.

— Имам чувството, че бях прав, когато разговаряхме на игрището за скуош — рече Крейн. — Изобщо не става дума за Атлантида.

По лицето на главния учен премина мрачна усмивка.

— Истината е несравнимо по-странна.

Стомахът на Крейн се сви. По гърба му полазиха ледени тръпки.

Ашър сложи лакти на коленете си.

— Чувал ли си за границата на Мохорович?

Крейн се замисли.

— Звучи ми познато, но не мога да си спомня точно какво беше.

— Известна е също като слой на Мохорович или само Мохо.

— Мохо. Да, разбира се. Професорът ми по морска геология в Анаполис говореше за това.

— Тогава ще се сетиш, че това е границата между земната кора и земната мантия отдолу.

Крейн кимна.

— Границата Мохо се намира на различна дълбочина под земята в зависимост от местоположението. Земната кора е много по-дебела под континентите, отколкото под океаните. Мохо достига дълбочина седемдесет мили под повърхността на континенталния шелф, но на някои подводни хребети в средата на океана е дебела само пет мили. — Ашър се наведе към Крейн и заговори още по-тихо: — „Кралят на бурите“ е петролна платформа, издигната над такъв океански хребет.

— Искаш да кажеш, че Мохо, границата между кората и мантията на Земята, е много тънка точно под нас?

Главният учен кимна.

Крейн преглътна. Нямаше представа накъде води разговорът, но несъзнателно го обзе страх.

— На теб ти разказахме същата история, каквото казваме на всички работници в незасекретените нива на „Буря в бездната“ — по време на рутинна минна операция сондьорите на платформата „Кралят на бурите“ са открили доказателства за древна цивилизация под океанското дъно. И това донякъде е вярно.

Ашър извади носна кърпа от джоба си, избърса челото си и я прибра.

— Но има и нещо друго. Те са открили не артефакти или древни постройки, а сигнал.

— Сигнал? Като радиовълни?

— Трудно е да се определи точното му естество. Прилича на сеизмичен звук като на сонар, само че с неизвестен произход. Можем само да кажем, че източникът не е природен, а изкуствено създаден. И преди да изляза от стаята, ще ти го докажа.

Крейн отвори уста да каже нещо, после я затвори. Беше изпълнен с недоверие, стъписване и озадаченост.

Ашър видя изражението му и отново се усмихна, този път тъжно.

— Да, Питър. Сега предстои най-трудното. Сигналът идва отнякъде под границата Мохо, под земната кора.

— Под! — изумено промълви Крейн.

Главният учен само кимна.

— Но това означава…

— Точно така. Каквото и да излъчва сигнала, не ние сме го сложили там, а някой друг.

В каютата настъпи тишина. Крейн седеше неподвижно, опитваше се да проумее значението на думите на Ашър.

— Помисли, Питър — каза главният учен. — Знам, че е трудно да го възприемеш.

— Не вярвам — отвърна Крейн. — Сигурен ли си, че няма някаква грешка?

— Няма грешка. Човечеството няма технология, способна да вкара механично устройство под земната кора, да не говорим за устройство, което излъчва сложен сигнал. Знаеш, че поради рязката промяна на скоростта на сеизмичните вълни, която става в Мохо, подслушвателните устройства на повърхността на Земята не са нито достатъчно чувствителни, нито технологично развити, за да уловят определени видове вълни, идващи от земната кора. Но Средноатлантическият хребет е много на плитко в тази част на океана. Това и дълбочината на дупките от сондите на „Кралят на бурите“ е довело до случайното откриване на сигнала, който в други условия щеше да бъде заглушен.