Линкълн Чайлд - Границата Мохо

Мъжът — леко накуцваше — видя Спартан, приближи се до него и козирува.

— Офицер Уобърн се явява по ваша заповед, сър.

— Къде са хората ви, офицер? — попита адмиралът.

— Чакат пред Компресионния комплекс.

— Отидете при тях. Капитан Королис ще ви покаже жилищните помещения.

— Слушам, сър. — Уобърн отново отдаде чест, обърна се кръгом и тръгна.

Спартан се обърна към Ашър.

— Ще взема съвета ви под внимание.

— Кой е този човек? — попита Ашър.

— Чухте. Офицер Уобърн.

— Още военни? Трябва да има някаква грешка.

Спартан поклати глава.

— Няма грешка. Те са тук по препоръка на капитан Королис и ще приемат заповеди пряко от него. Той смята, че са необходими повече хора за засилване на охраната.

Лицето на Ашър помръкна.

— Назначаването на допълнителен персонал е съвместно решение, адмирале. Трябва да го вземем заедно като екип. А ако се съди по отличителните знаци, Уобърн е…

— Това не е демокрация, докторе. Не и когато става чума за безопасността на Базата, а в момента безопасността е застрашена. — Спартан кимна към групата инкенери и техници в другия край на платформата.

Ашър погледна към тях и попита:

— Какво е положението с пробойната?

— Успешно е запушена, както виждате. От повърхността е изпратена капсула с допълнително уплътнение за външната страна на купола. Отвътре е запечатана временно, докато се изработи нещо по-трайно. Ще отнеме известно време. Пробивът е дълъг около метър и половина.

Главният учен се намръщи.

— Метър и половина? При толкова тънка струя?

— Да. Но не е било замислено така.

— Искате да кажете, че…

Спартан отново кимна към инженерите.

— Виждате ли онази закрепена към корпуса преграда? Там, където е пробойната? Преградата отива право към кожуха на преддверието, където се намират електромагнитните контролни устройства, които отварят люка. Когато пломбираха люка, нашите аварийни екипи откриха разрез, дълъг метър и двадесет, стигащ от малката дупка чак до кожуха.

— Разрез — бавно повтори Ашър.

— Тук, във вътрешната стена на купола. Мислим, че е направен с преносима лазерна резачка. В момента се извършва подробен анализ. Разрезът е нарушил целостта на преградата, която всеки миг може да поддаде, въпреки че е по-вероятно това да стане в момент на напрежение, като например при окачването на Коритото. За щастие прорезът е несъвършен и на някои места е по-дълбок, отколкото на други. Затова дупката е малка. Ако беше направен, както е било замислено, пролуката щеше да се разпространи надолу по преградата, да стигне до кожуха — Гласът му заглъхна.

— И да пробие люка — измърмори Ашър, — и да направи голяма пробойна в корпуса.

— Фатална пробойна в корпуса.

— И казвате, че разрезът не е станал случайно, а е умишлен акт, тоест саботаж?

Адмиралът не отговори. Само бавно вдигна ръка и без да откъсва очи от Ашър, сложи пръст пред устните си.

Крейн се дръпна от черния гумиран окуляр, примига и потърка лицето си с ръце. Очертанията на предметите бавно се изясниха. Лаборантът отсреща работеше с апаратурата за титруване. Друг лаборант въвеждаше информация в компютър. От другата страна на масата седеше Мишел Бишоп — и тя с преносим диаскоп. Тя също вдигна очи от окуляра и погледите им се срещнаха.

— Изглеждаш уморен като мен — каза Бишоп. Май беше решила да минат на „ти“.

Крейн кимна. Наистина беше капнал от умора. Работеше от двадесет часа. Първо извърши трудната и изтощителна микрохирургична операция да зашие отрязаните пръсти на Конрад, а после дълго проверява съмненията си за отравяне с тежки метали.

Наред с умората чувстваше и разочарование. Засега в екипа на „Буря в бездната“ не бяха открити значителни следи от тежки метали. Космите, урината и другите проби бяха изследвани без резултат. Сега двамата с Бишоп използваха диаскоци, за да разгледат диапозитиви от тестовете с енергийно-дисперсивен флуоресцентен рентгенов спектрометър, но отново не откриха нищо. Крейн въздъхна. Беше убеден, че става дума за отравяне с тежки метали, но с всеки нов анализ с отрицателни резултати тази вероятност изглеждаше все по-малка.

— Трябва да си починеш — добави Бишоп, — преди и ти да станеш пациент.

Крейн отново въздъхна и се протегна.

— Имаш право. — Скоро погледът му щеше да се замъгли и нямаше да може да тълкува правилно рентгеновите снимки. Стана, каза довиждане на Бишоп и лаборантите и излезе.

Въпреки, че по-голямата част на Базата му беше непозната, Крейн знаеше пътя от Медицинския комплекс до стаята си достатъчно добре, за да го измине, без да полага съзнателни усилия. Стигна до Таймс Скуеър, зави наляво покрай библиотеката и киното, качи се един етаж с асансьора и пак зави наляво и после два пъти надясно. Прозя се, докато отваряше вратата на стаята си. Вече не разсъждаваше трезво. И това беше напълно логично. Шест часа сън щяха да дадат почивка на умореното му съзнание и да му помогнат да подреди мислите си и да намери отговора, който му убягваше.