Линкълн Чайлд - Границата Мохо

— Дар от космоса — недоверчиво повтори Крейн.

— Древните гърци смятали, че отънят е дар от боговете. В други страни има подобни митове. Защо да няма повтаряща се схема? Когато разполагаме с достатъчно напреднала технология, за да уловим сигнал под Мохо и вземем излъчвателното устройство, ще сме готови за следващия скок напред.

— И заровеният предмет съдържа някаква полезна, благотворна технология, която ще открием, когато бъдем готови да я използваме?

— Точно така. Технология, създала устройството, което ти показах преди малко. Нещо, което ще помогне на човечеството да се развие по-нататък и да направи следващия скок.

Настъпи мълчание. Крейн осмисляше думите му. После попита:

— Тогава какъв е проблемът?

— Отначало бях убеден във всичко това, но напоследък съм разколебан. Всички искат да вярват, че там долу има нещо чудесно. Учените ми са фантазьори и мечтаят за нови хоризонти на познанието. На военните им текат лигите от вероятността за нова технология, която може да използват като оръжие. Но можем ли да сме сигурни какво има там? Намерените маркери са като следа от хлебни трохи и обещават по-вкусни лакомства. Но докато сигналите им не бъдат изтълкувани, не можем да определим какво е заровено под тях, — Ашър избърса потта от челото си. — И после се случи нещо. Предполагахме, че артефактът е заровен преди много години, вероятно милиони. Преди два дни обаче открихме, че заравянето е станало относително скоро — някъде около 1400 година. Тогава осъзнах, че някой може да е станал свидетел на събитието и думите му да са записани. Изпратих изследовател в района, за да отиде в библиотеки, манастири и университети — всяко място, където би могло да има разкази на очевидци. И в замъка Гримолд, това е стар шотландски манастир, намерихме един. — По лицето му премина сянка. — Текстът е обезпокоителен и страшен.

— Сигурен ли си, че намереният разказ описва действителното заравяне?

— Няма начин да съм сигурен.

— Може ли да го прочета?

— Ще ти направя копие. Но проблемът е следният. Ако наистина описва заравянето, според мен разказът на очевидеца е ясен и има смисъла на послание „не бързайте“.

Крейн сви рамене.

— Има логика. Особено след като все още не сте разкодирали дигиталния сигнал.

— Само че флотът действа все по-бързо. С адмирал Спартан не сме на едно мнение по въпроса. Най-лошите му опасения са, че и други нации ще научат за откритието. Той иска да проникнем до предмета колкото е възможно no-скоро и да изпратим проби от него за анализ.

Крейн замислено потърка брадичката си.

— Някой извън класифицирания сектор знае ли за това?

— Неколцина души. Носят се слухове. Повечето учени подозират, че не става дума само за Атлантида. Ашър закрачи нервно из стаята. — Има и друга причина да сме предпазливи. Знаем, че земната кора е съставена от три пласта — седиментен, гранитен и базалтов. Проникнахме през първите два и почти стигнахме до третия, най-дълбокия слой. Под него е Мохо — границата между кората и мантията, която се проявява като рязка промяна в скоростта на разпространението на сеизмичните вълни. Проблемът е, че никой не знае със сигурност какво представлява Мохо, нито какво ще стане, когато я пробием. Но колкото повече протестирам, толкова повече ме изолират. Пристигнаха още военни и вече не са от редовните морски сили, а командоси за „черни операции“. Това е ужасно.

— Хора като Королис — отбеляза Крейн.

При споменаването на това име по лицето на главния учен за миг премина гняв.

— Королис ги повика и те ще докладват на него. Опасявам се, че Спартан скоро може да поеме цялото командване на операцията, а Королис ще е изпълнител. Ако възразявам прекалено шумно, може да ме освободят от длъжността ми и да ме изгонят от станцията. Ашър спря да крачи и се втренчи в Крейн. — И тук на сцената се появяваш ти.

Крейн го погледна учудено.

— Аз?

— Много съжалявам, Питър. Не исках да те натоварвам с тази информация и отговорност. Надявах се, че медицинският проблем ще се реши бързо и ще можеш да се върнеш на повърхността, убеден, че сме открили Атлантида. Но след намирането на разказа на очевидеца и като имам предвид все по-агресивното държане на Спартан, ти си единствената възможност за избор, която ми остана.

— Но защо аз? Поемаш огромен риск, като ми разказваш всичко това.

Ашър се усмихна уморено.

— Аз си свърших работата. Моите хора са учени. Плашат се от типове като Королис и няма да ми помогнат. Но ти, Питър, си не само лекар, но и си служил в разузнавателна подводница. Боя се, че скоро задачата ни ще се превърне в разузнавателна мисия. И може би в нещо повече.