Линкълн Чайлд - Границата Мохо

Крейн се намръщи.

— Какво искаш да кажеш?

— С всеки ден екипите се приближават до границата Мохо. Не мога да чакам повече. По един или друг начин трябва да разберем какво има там долу, преди земекопните машини на Спартан да стигнат до него.

— Защо си толкова сигурен, че ще застана на твоята страна? Аз съм бивш военен, както подчерта. Може да се съглася с адмирал Спартан.

Ашър поклати глава.

— Не си такъв човек. Виж какво, не казвай на никого. — Той се поколеба. — А може пък тези мерки да не са необходими. Вероятно утре или вдругиден анализаторите на трета палуба ще успеят да разкодират маркерите и всичко, което казах, ще се превърне в спорна хипотеза. — Главният учен кимна на мъжа, застанал до куфара с доказателството. По време на разговора той не беше проронил нито дума. — Това е Джон Марис, моят криптоанализатор. Работи денонощно по проблема. Виж сега какво искам да направиш.

В същия миг някой почука на вратата. И после втори и трети път.

Крейн погледна Ашър. Главният учен се беше вцепенил. Набръчканото му от грижи лице изведнъж пребледня и той енергично поклати глава.

На вратата се потропа отново, този път по-настойчиво.

— Доктор Крейн! — извика строг глас от коридора.

Крейн се обърна към вратата.

— Чакай! — тихо и настойчиво каза Ашър.

Но вратата се отвори. На прага се очерта силуетът на адмирал Спартан. Държеше червен пропуск за достъп до всички сектори на Базата. От двете му страни стояха морски пехотинци с карабини.

Спартан погледна Крейн, после Ашър. Изражението му беше непроницаемо. След това влезе.

— Прекъсвам ли нещо?

Настъпи неловко мълчание. Крейн погледна Ашър. Главният учен имаше смразения, стъписан вид на елен, заслепен от фарове на кола.

След като не получи отговор, адмирал Спартан се обърна към морските пехотинци.

— Изведете го. — И посочи Крейн.

Единият командос направи знак на Крейн да се приближи с дулото на оръжието си. Крейн преглътна с мъка. Вълшебството на последните няколко минути се беше изпарило и бе заменено от болезнено чувство за уязвимост.

Той пристъпи напред със свито сърце. Спартан затвори и заключи вратата.

Крейн зачака в тесния коридор. Морските пехотинци стояха от двете му страни. Устата му пресъхна. Сърцето му неспокойно блъскаше в гърдите. На дланите и по слепоочията му избиха капки пот. Зад вратата се разнесоха силни гласове. Крейн се заслуша съсредоточено, но не можа да разбере думите. „Какво става?“ — запита се. Не знаеше за кого да се тревожи повече — за себе си или за Ашър.

Изминаха пет страшни минути. След това вратата се отвори. Спартан излезе от стаята и гневно се вторачи в Крейн.

— Елате с мен, докторе.

— Къде отиваме?

— Ще ви е по-лесно просто да изпълнявате заповедите.

Крейн отмести очи към карабините в ръцете на командосите. Очевидно нямаше друг избор, освен да се подчини. Тръгна по коридора след адмирала. Двамата пехотинци вървяха след него. Неколцина минаващи лаборанти спряха и любопитно се вторачиха в малкото шествие.

— Къде — отново започна Крейн, но млъкна. Всичко, което би казал, щеше само да налее масло в огъня. Много по-добре беше да не говори докато не се наложеше.

Незададеният въпрос обаче продължи да измъчва съзнанието му. „Къде ме водят? И колко знае Спартан? Какво му каза Ашър?“ Тримата имаха вид на виновни конспиратори, срещащи се тайно.

В същината си операцията беше военна. Крейн бе попълнил страшно много документи, за да стигне до петролната платформа. Един Господ знае какви лични човешки права беше нарушил. Потрепери при мисълта, че дори ако не знае всичко, Спартан несъмнено разполага със средствата, методите и по всяка вероятност правото да научи каквото иска.

Спряха пред асансьора. Пазачите заеха позиции от двете страни, а адмиралът го повика. След миг вратите се отвориха. Спартан влезе, изчака пехотинците да съпроводят вътре Крейн и натисна бутона за седма палуба — най-ниското незасекретено ниво на Базата.

Какво беше казал Ашър преди малко? „Спартан скоро може да поеме цялото командване на операцията, а Королис ще е изпълнител.“ Крейн се помъчи да нормализира дишането си и да изглежда спокоен.

Асансьорът спря и вратите се отвориха. Адмиралът слезе и тръгна по тесния коридор към някаква врата без надпис. Отвори я с червения пропуск, а командосите отново заеха позиции от двете страни. Спартан безмълвно въведе Крейн вътре. Изражението му беше непроницаемо.