Линкълн Чайлд - Границата Мохо

Откакто бяха пристигнали в „Стафорд“, двамата прекарваха повечето си време заедно. Отговаряха на безброй въпроси, пресъздаваха събитията и обясняваха какво и защо се е случило на върволица учени, висши военни и неколцина загадъчни мъже в черни костюми. Времето заздрави връзката, която се беше зародила между тях в Базата. Крейн не знаеше какво го очаква в бъдеще — вероятно изследователска работа, но беше убеден, че по един или друг начин Хюй Пионг ще е част от живота му.

Макфърсън седеше зад бюрото и гледаше компютърния екран. В единия ъгъл бяха натрупани класифицирани документи, а в другия — чертежи и разпечатки. В центъра имаше кух куб от прозрачен плексиглас. Вътре се рееше стражът, потънал в пълно забвение.

Крейн предполагаше, че Макфърсън има приятели, къща в някое предградие и вероятно дори семейство. Но дори да имаше живот извън военноморската база, очевидно временно го беше зарязал. Всеки път, когато Крейн дойдеше в Сграда 17, Макфърсън беше тук — пишеше доклади или се консултираше с учени, морски изследователи. Отначало беше сдържан и официален, но с всеки ден ставаше все по-вглъбен. Напоследък непрекъснато гледаше видеокадри от последното спускане на Стъклено топче Три, отново и отново. Сега пак ги гледаше на компютърния монитор. Крейн се запита дали Макфърсън е главнокомандващият на базата и дали в края на краищата няма да му потърсят отговорност за трагедията.

— Може ли да седна? — тихо попита Крейн.

Макфърсън най-после излезе от унеса си.

— Да, разбира се. — Погледна Крейн, после Хюй. Събрахте ли си багажа?

Пионг кимна.

— Не ни отне много време.

— Ще оформят документите за излизане в администрацията. След като свършат и последните събеседвания, ще ви закарат на летището с кола. — Макфърсън бръкна в едно от чекмеджетата на бюрото си. Крейн предположи, че ще им даде да подпишат още формуляри, но той извади две малки черни кожени куфарчета и им ги връчи официално. — Има и още нещо.

Хюй отвори куфарчето си и затаи дъх. Очите и се отвориха широко.

Изпълнен с любопитство, Крейн също вдигна капака на своето куфарче. Вътре имаше официална грамота, подписана не само от най-високопоставените адмирали във Военноморския флот, но и от самия президент на Съединените щати.

— Не разбирам защо — почна Крейн.

— Какво има за разбиране, доктор Крейн? Вие с доктор Пионг определихте истинската същност на аномалията. Запазихте разум и хладнокръвие, докато други не можаха да го направят. Помогнахте ни да спасим живота на сто и дванадесет души. Правителството ви е задължено.

Крейн бавно затвори куфарчето.

— Затова ли искахте да ни видите?

Макфърсън кимна.

— Да. И да се сбогуваме. — Стана и се ръкува с тях. В администрацията ви чакат.

После отново седна и се втренчи в монитора.

Хюй стана и тръгна към изхода, после се обърна да изчака Крейн. Той се изправи бавно, вперил поглед в Макфърсън. На монитора се виждаше Королис, наведен над видеоекрана на Топчето, и Флайт, който работеше с пусковото устройство на дълбоководния робот. Звукът беше намален, но въпреки това Крейн чу напевния като на птица глас на стареца: „Това е бунище за оръжия, създадени от някоя войнолюбива междугалактическа раса.“

— Няма смисъл да го гледате — тихо каза той. Макфърсън се размърда и го погледна през рамо.

— Моля?

— Няма смисъл да го гледате. Всичко свърши.

Макфърсън не отговори и отново се вторачи в монитора.

— Трагично е, но приключи. Не трябва да се тревожите, че някой друг ще стигне до това място. Никое чуждестранно правителство не може да се приближи до работния обект, защото радиацията е много силна.

Макфърсън продължи да мълчи. Изглежда, се бореше с някакъв вътрешен конфликт.

— Досещам се какво ви измъчва — внимателно добави Крейн. — Мисълта, че в недрата на нашата планета са заровени оръжия, способни на пълно унищожение. И аз се безпокоя за това, но си напомням, че онзи, който ги е заровил там, притежава и силата да ги пази и да се погрижи никой да не ги докосва. Королис го разбра по трудния начин. Видеозаписът го доказва.

Макфърсън отново се размърда и сякаш взе решение. Погледна Крейн и каза:

— Не това ме тревожи.

— А какво?

Макфърсън посочи монитора.

— Чухте какво каза Флайт. Бунище за отпадъци, където никой повече не трябва да прониква.

— Да.

Макфърсън протегна ръка към клавиатурата и въведе команда. Видеокадрите се превъртяха. Участниците бързо се придвижиха назад. Той подаде друга команда и отново пусна записа. Крейн се заслуша в разговора. „Две черни дупки, движещи се в много тясна орбита една около друга с бясна скорост материя и антиматерия. Ако силата, която ги държи в орбита, бъде премахната, експлозията ще е умопомрачителна и ще унищожи Слънчевата система“.