Линкълн Чайлд - Границата Мохо

— Още една струя. Много внимателно, доктор Рафърти. Постепенно и плавно.

— Слушам, сър.

В тъмната застояла вода под тях се стрелна още една вълна сгъстен въздух. Последва нов хаос от сиви и кафяви частици и после, когато мътилката се избистри, Королис затаи дъх.

— Господи!

Въздушната система за впръскване на въздух беше разчистила основата на дупката и се виждаше гладка повърхност, подобна на стъкло. Сякаш някой бе издухал праха от безценен музеен експонат. Долу имаше нещо подобно на мираж или илюзия с безгранична дълбочина — черна безкрайност, простираща се все по-надолу като в бездънен кладенец. Прожекторът на сферата се отразяваше в огледалната повърхност, но на Королис му се стори, че различава друг източник на светлина, неясен и странен, отвъд и под ярката корона.

Стражите от двете страни на Топчето се развълнуваха. Вече не се задоволяваха само да се реят, а неспокойно се застрелкаха в тясната шахта.

— Угаси прожектора — нареди Королис.

— Сър? — попита Рафърти.

— Угаси прожектора.

Миг по-късно светлината угасна и Королис можеше да вижда по-ясно.

Намираха се над огромно празно пространство, от което се разкриваше съвсем малка част. Королис не беше сигурен дали пещерата е куха, или огледалната повърхност я запълва. Кадифената чернота не даваше точна и ясна представа за нищо освен за необятна дълбочина.

Не. Докато се беше вторачил и едва си поемаше дъх, далеч долу се появи слаба светлина и започна да става по-ярка.

Приближаваше се.

— Сър! — Обикновено сдържаният глас на инженера прозвуча напрегнато. Королис го погледна.

— Какво има?

— Смущенията отдолу спряха. Престанаха да излъчват сигналите.

— Възвърна ли си пълния контрол?

— Да, сър. Безжични й дистанционни системи, сензори, ултразвук, радиация, магнитометър, всичко.

Королис отново се обърна към екрана.

— Те ни се показват!

Светлината беше още по-близо и капитанът забеляза, че леко потрепва, но не лениво и вълнообразно като стражите, а с бързи, резки и напрегнати пулсации. И цветът й беше невиждан — наситен металически блясък, като отражение на черна светлина върху острие на кама. Королис изпита странното, обезпокоително усещане, че не само я вижда, но може да опита вкуса й. Изведнъж по гърба му полазиха ледени тръпки.

— Сър! — обади се Рафърти. — Сензорите отново работят и улових радиационни сигнатури отдолу.

— Какъв вид радиация, доктор Рафърти?

— Всякаква, сър. Инфрачервена, ултравиолетова, гама, радио. Сензорите пощуряха. Не познавам такъв спектър.

— Анализирайте го, доктор Рафърти.

— Слушам, сър. — Инженерът се обърна към малък преносим компютър, прикрепен на командното табло, и започна да въвежда информация.

Королис отново се загледа в малкия екран. Странното блестящо сияние продължаваше да се издига към тях от непрогледната чернота. Необикновеният му цвят ставаше все по-ярък. Нещото бе с формата на торус. Очертанията му пулсираха ослепително. Королис гледаше зяпнал. Сияещата извънземна гледка донесе отдавна забравен спомен от детството му. Когато беше осемгодишен, родителите му го бяха завели в Италия и бяха отишли на папска литургия в базиликата „Свети Петър“. Папата извади хостия и я вдигна към богомолците и Королис се почувства екзалтиран, сякаш беше ударен от нещо като електричество. Младежкото му съзнание за пръв осъзна значението на пищното бароково зрелище. Там, в храма, папата предлагаше най-чудесния дар във вселената — свещената загадка на осветения хляб.

Разбира се, организираната религия отдавна беше изгубила полезността си за него, но сега, докато наблюдаваше чудното трептящо нещо, той изпита същите смесени чувства. Той беше един от избраните. И това беше дарът на висша сила, най-прекрасният подарък.

Устата му пресъхна и вкусът на метал се върна.

— Някой от вас иска ли да погледне? — прегракнало попита той.

Рафърти се беше навел над лаптопа. Доктор Флайт кимна, надигна се и застана пред екрана. За миг не каза нищо, а после промълви:

— Не светлина, no-скоро мрак се вижда.

Рафърти вдигна глава.

— Капитане!

Королис го погледна.

— Вижте, сър.

Королис се наведе към монитора, който показваше две изображения, всяко виелица от тесни отвесни линии.

— Отначало не можах да разпозная спектъра от електромагнитна радиация. Няма логика и изглежда невъзможно.

— Защо? — Королис се улови, че крадешком поглежда видеоекрана.

— Защото спектърът съдържа вълни и от материя, и от антиматерия.