Линкълн Чайлд - Границата Мохо

На цели петнадесет крачки.

Ръцете му се свиха в юмруци. В главата му несъзнателно се оформи план. Погледна Вандербилт. Океанографът отвърна на погледа му и между тях премина мълчаливо разбирателство. Вандербилт едва забележимо кимна.

Очите на Крейн се върнаха на автоматичната пушка. Разбираше, че не може да стигне до нея, без да го застрелят. Но ако привлечеше вниманието на командоса, щеше да даде възможност на Вандербилт да пристъпи към действие.

Той направи крачка напред.

Агентът от Черни операции бързо се обърна към него, сякаш усетил намеренията му.

В същия миг в коридора се появи тъмен силует и се чу познат глас:

— Прибери оръжието.

Командосът се обърна. Зад него стоеше адмирал Спартан. На челото му имаше рана. Униформата му се беше втвърдила от засъхнала кръв. В дясната си ръка държеше тежък сив пистолет. Лицето му беше бледо, но изпълнено с решителност.

— Казах, прибери оръжието — тихо повтори той.

В продължение на един безкраен миг никой не помръдна, а после агентът от Черни операции рязко насочи пушката към Спартан. С едно-единствено плавно движение адмиралът вдигна пистолета и стреля. Изстрелът прозвуча оглушително в затвореното пространство. Морският пехотинец политна назад. Оръжието му изтрака на пода. Жената на стълбата изпищя.

Спартан не помръдна, продължаваше да държи на прицел безжизненото тяло. След това се наведе, взе автоматичната пушка и се обърна към Крейн. Вандербилт помогна на жената да се качи по стълбата и направи знак на Хюй Пионг да я последва.

Крейн отвори лекарската си чанта, за да извади марля и бинтове, но адмиралът махна с ръка.

— Къде бяхте? — попита Крейн.

— Заключен в каютата си.

— Как излязохте?

Спартан размаха пистолета и се усмихна мрачно.

— Знаете ли какво се случи?

— Знам достатъчно. Всички ли са в аварийната капсула?

— Всички от девета, десета, единадесета и дванадесета палуба. Общо сто и дванадесет души. Осмо ниво е наводнено. Никой от по-долните палуби не можа да го премине.

По лицето на адмирала пробяга гримаса на болка.

— Жизненоважно е да отведете тези хора оттук колкото е възможно по-бързо.

— Няма да спорим. Да се качваме на борда.

Спартан поклати глава.

— Аз оставам тук.

— Не можете. Няма гаранции, че спасителите ще пристигнат навреме. Королис е в Стъклено топче Три. Всеки момент може да стигне до границата Мохо. Един Господ знае какво ще стане тогава.

Адмиралът посочи с пистолета си към командоса.

— Идват и други като него. Ще спрат изстрелването на капсулата и ще ви попречат да напуснете Базата. Не мога да го допусна.

Крейн се намръщи.

— Но…

— Това е заповед, доктор Крейн. Спасете колкото можете повече хора. Качвайте се в капсулата.

Крейн се поколеба само миг, после застана мирно и козирува, въпреки че беше без униформа. Спартан също отдаде чест. Лицето му се разтегли в студена усмивка. Крейн се обърна и последва Вандербилт нагоре по стълбата.

— Докторе? — извика адмиралът.

Крейн погледна през рамо.

Спартан извади визитна картичка от джоба си и протегна ръка.

— Когато стигнете до „Кралят на бурите“, обадете се на този човек и му разкажете всичко.

Крейн погледна визитката. Там беше щампован печатът на Министерството на отбраната и надпис Колин Макфърсън, (203) 111–1011. Име и телефонен номер, нищо повече.

— Добре, сър.

— Успех.

Крейн за последен път кимна на адмирала и после бързо се изкачи по стълбата и се провря през люка. Озова се в малка отвесна тръба, осветена от неонови лампи. Стълбата продължаваше нагоре. От двете й страни имаше големи тръби. Отдолу се чу глухо изтракване — Спартан затваряше люка.

Крейн изкачи още двадесет стъпала и влезе в ниско овално помещение, слабо осветено в същото бледосиньо като тръбата за достъп. Пейките — пред всяка имаше предпазна преграда — бяха препълнени със седнали хора. Някои се държаха за ръце. Цареше тягостна тишина. От време на време някой казваше нещо шепнешком, Крейн забеляза познати лица. Брус, помощник-психиатърът. Гордън Стампър, техникът. Лаборанти, пекари на пица, монтьори, библиотекари, касиери от магазина, сервитьори — представители на всички социални групи и професии в Базата, с които беше работил или бе имал контакти през последните две седмици.

Отсъствието на двама души биеше на очи. Роджър Корбет и Мишел Бишоп.

Вдясно имаше малко контролно табло. Пред него седяха Вандербилт и някакъв учен, вероятно инженер, когото Крейн не познаваше.