Линкълн Чайлд - Границата Мохо

— Къде е адмирал Спартан? — попита Вандербилт.

— Той ще остане.

Океанографът кимна, стана, затвори входния люк и се обърна към другия учен.

Над главите им се разнесе тихо бръмчене.

— Отделянето започна — съобщи мъжът пред командния пулт.

Вандербилт избърса ръце в престилката си и каза:

— Има петминутно предстартово броене, докато цикълът на херметизация завърши.

— След колко време ще сме на повърхността?

— За малко повече от осем минути след отделянето от купола. Поне така пише в документите.

Крейн преметна на рамо лекарската си чанта и тръгна покрай двете редици пейки да провери дали има ранени. След това се върна при централното командно табло. Хюй Пионг — седеше зад Вандербилт — му се усмихна, когато се настани до нея.

— Готова ли си? — попита той.

— Не.

В стената имаше малък кръгъл илюминатор. Изглеждаше същият като онзи, до който Крейн беше седял, докато се спускаше с батискафа. Той се наведе, погледна и видя стълбата, водеща надолу към херметизирания външен люк.

— Две минути — каза инженерът. — Налягането е добро.

— Питах се нещо — рече Хюй.

— Какво?

— Спомняш ли си, когато ми обясняваше за ППИО и планината Окотило? Каза, че има два вида контрамерки да се попречи на някого умишлено или неволно да нахлуе в подземните пещери, пълни с ядрени отпадъци. Пасивни мерки за сигурност и активни.

— Точно така.

— Разбирам какви може да са пасивните мерки — предупредителни знаци, изображения, гравирани върху метал, и други подобни неща. Но какви може да са активните контрамерки?

— Не знам. На медицинската конференция говориха малко за тях. Само споменаха за съществуването им. Предполагам, че тази информация е класифицирана. Той се обърна към нея. — Защо питаш?

— Стражите, които намерихме, докато копаехме към границата Мохо, са пасивни мерки, както ти каза, и само излъчват предупреждения. Чудех се дали има и активни контрамерки.

— Не знам — бавно повтори Крейн. — Уместен въпрос.

— Една минута — обади се инженерът. В тишината, която последва, Крейн ясно чу отсечения, равномерен ритъм на стрелба от автоматични оръжия.

Пробивната машина и Буболечката се намираха в страничния спомагателен тунел. Стабилизиращата ръка беше активирана и бе поставила Стъклено топче Три на позиция точно над аномалията. Тези последни стъпки бяха симулирани много пъти и процедурите в реално време бяха изпълнени безпогрешно. Сега членовете на екипажа действаха като хирурзи и използваха само сгъстен въздух и роботизираните ръце. В сферата бе настъпила мъртвешка тишина.

— Още една струя — прошепна Королис. — Внимателно.

— Слушам, сър — отвърна Рафърти.

Тримата общуваха с погледи и кратки реплики. Дори доктор Флайт, изглежда, беше вглъбен в работата. Королис избърса потта от лицето си и отново допря очи до малкия екран. Във въздуха се усещаше страхопочитание и благоговение, сякаш бяха археолози, които разкопават величествена свещена гробница. Пулсиращото главоболие и странният металически вкус в устата му бяха изчезнали безследно.

Инженерът вкара още един облак сгъстен въздух към дъното на дупката. На жълтия блясък на външния прожектор на Топчето се издигна малка буря от седимент и утайка. Вакуумната тръба моментално я изсмука.

— Внимавай — измърмори Королис. — Какво е разстоянието?

— Стигнахме, сър — отвърна Рафърти.

Командирът отново се обърна към екрана.

— Още една струя.

— Слушам, още една струя.

Друг поток сгъстен въздух се стрелна към дъното на шахтата. Големите стражи плаваха от двете страни на сферата. Блестящите им опашки неспокойно се размахваха, а пипалата лениво потрепваха. Приличаха на зрители на представление. И защо не? Имаха пълното право да са тук. Бяха дошли не само да станат свидетели на триумфа му, но и за да го преведат през приказните технологични богатства, които го очакваха. Не случайността го беше довела до това изключително важно спускане, а съдбата.

— Дай пак — промълви той.

Последва още една струя сгъстен въздух и още една сива буря. Екранът бързо се изчисти, когато вакуумната помпа изсмука частиците. Королис стисна още по-здраво контролните лостове.

Радиопредавателят на командното табло изпращя и се включи.

— Стъклено топче Три, тук Контрол на спускането. Моля, потвърдете…

Без да откъсва очи от екрана, Королис протегна ръка надолу и натисна бутона за изключване на предавателя. В седимента на дъното на работния обект се видя нещо — ярко сияние, досущ отразен блясък на метал.