Линкълн Чайлд - Зоната

Учените се струпаха един до друг и чакаха повече от минута, докато хеликоптерът се приближи, направи кръг над лагера и накрая кацна върху едно сравнително равно място на около петдесетина метра от тях с плющящи във въздуха витла. Пътническата врата се отвори и оттам изскочи жена, облечена в кожено яке и джинси. Дългата й черна коса се беше разпиляла по яката и леко се развяваше на вдигнатата от хеликоптера вихрушка. Беше слаба, може би на тридесетина години, и когато се обърна да вземе багажа си, Маршал видя добре оформено дупе.

— Привлекателна дяволица — измърмори той.

Жената вдигна чантите си и привеждайки се под витлата, тръгна към тях. Обърна се да махне с благодарност на пилота, а той отговори с вдигнат палец, след това даде газ, бързо се издигна и се стрелна на юг, бързайки да се върне там, откъдето бяха дошли.

Учените се приближиха, за да я посрещнат.

Съли свали ръкавицата си и бързо протегна ръка.

— Аз съм Джерард Съли — представи се той. — Климатолог и ръководител на екипа. Това са Евън Маршал и Райт Феръдей.

Жената се здрависа подред с всички. Маршал прецени ръкостискането й като кратко и делово.

— А аз съм Кери Екберг, изпълнителен продуцент на „Тера Прайм“. Поздравления за вашето удивително откритие.

Съли взе едната й чанта, а Маршал грабна другата.

— Продуцент? — повтори въпросително Съли. — Значи вие сте шефът?

Екберг се засмя.

— Не мисля. Ще откриете, че на снимачна площадка като тази, всеки, който носи тефтер с постановъчен план, е продуцент.

— Снимачна площадка? — измърмори Маршал.

— Във всеки случай за нас е такава — Тя се спря и внимателно се огледа наоколо, сякаш оценяваше драматургичното въздействие на пейзажа.

— Доста леко сте облечена за Федералната пустинна зона — подхвърли Маршал.

— Разбирам. Прекарвам по-голяма част от времето си в Савана, Джорджия. Най-студеното място, на което съм попадала досега, е Ню Йорк през февруари. Ще накарам екипа да докара нещо на „Маунтин Хардуер“ 11 11 Основана през 1993 в Калифорния фирма за производство на туристическа екипировка и дрехи. — Б.пр. .

— Облечена или не, ти си най-красивото нещо, което се е случвало някога на тази база — продължи Съли.

Кери Екберг спря да оглежда околността, за да го стрелне с поглед, и очите й го огледаха от главата до краката. Тя не отговори, но се усмихна леко, сякаш този поглед й беше позволил да го прецени.

Съли се изчерви леко и се изкашля.

— Да тръгваме ли? Внимавай къде стъпваш, защото околността е осеяна със стари вулканични тръби.

Той тръгна напред и започна да обсъжда сутрешните проучвания с Феръдей. Екберг не беше началник и очевидно се оказа невъзприемчива за нескопосаната му свалка. Това беше достатъчно да сложи край на интереса му към нея. Екберг и Маршал оформиха ариергарда.

— Любопитно е това, което каза преди малко — започна Маршал, — че нашата експедиция е снимачна площадка.

— Не исках да прозвучи безчувствено. Очевидно за вас това е работно място. Просто при снимки като тези времето е най-важното нещо. Не разполагаме с много. Между другото, сигурна съм, че вашият екип иска да се махнем колкото може по-скоро. Това е моята работа: да ускоря работата.

— Да ускориш работата?

— Да огледам местата, където ще се снима, да изработя план. Всъщност да подготвя пъртина и щом продуцентът и талантът кацнат, пътят им да е вече прокаран.

В себе си Маршал беше изненадан от тези приказки: продуценти, таланти. И той като другите учени предполагаше, че „Тера Прайм“ ще изпрати един или най-много двама души. Единият да насочва камерата, а вторият от време на време да се изправя пред нея.

— Значи ти вършиш тежката работа по подготовката, а след това идват големите клечки и обират славата?

Екберг се засмя с ясен богат контраалт, който звънна над вечно замръзналата земя.

— Предполагам, че и така може да се каже.

Те стигнаха до контролно-пропускателния пункт, който отдавна не работеше, и Екберг се вторачи напред с нескривана изненада.

— Боже мили, изобщо нямах представа колко голямо е това място.

— А какво очакваше? — обади се Съли. — Иглута или двуместни палатки?

— Фактически по-голямата част от базата е разположена под земята — обясни Маршал, когато минаха през входа в оградата и поеха по бетонния плац. — Построили са я в естествена долина, използвайки предварително изработени секции, а празното място са напълнили със замръзнала пръст и пемза. По-голямата част от видимите постройки подслоняват механични или технически системи: електроцентрала, радарни куполи и други подобни. Архитектите са искали да намалят колкото може повече видимата част. Затова е построена в сянката на единствената планина наоколо.