Линкълн Чайлд - Зоната

— Тук на равнище Б разположихме временните си лаборатории — обясни Съли, като махна с палец към вратите. — По-нататък са кухнята, офицерската столова и съвещателната зала, която превърнахме във временен район за почивка. Зад завоя на коридора са спалните помещения. За теб сме приготвили самостоятелна стая.

Екберг измърмори своите благодарности.

— Все още не разбирам кой изобщо би имал нужда от подобна база? — попита тя. — Имам предвид толкова далеч на север.

— Била е част от някогашната система за ранно предупреждение — обясни Маршал. — Чувала ли си някога за линията „Борови дървета“ или за изнесена напред линия за ранно предупреждение?

Екберг поклати глава.

— През 1949 г. Съветите взривили успешно атомна бомба. Това направо ни подлудило. Смятали сме, че ще им трябват поне още пет години, за да го направят. Тогава нашите тъпаци предсказали, че до пет години руснаците ще разполагат с достатъчно бомби, за да парализират Съединените щати. Затова започнало голямо свикване на набори, производство на самолети и оръжия, включително и разработване на Извънредна програма за разработка на изнесена напред система на териториална защита. Бреговете на Тихия и Атлантическия океан били добре защитени и тогава станало ясно, че основната заплаха ще се яви под формата на бомбардировачи, идващи откъм полюса. Но по онова време радарите били още съвсем примитивни. Не са можели да засичат летящи ниско самолети, нито обекти отвъд хоризонта.

— Затова е трябвало да приближат „очите“ си колкото може по-близо до врага?

— Точно така. След много умуване военните стигнали до общо заключение кои ще са трите най-вероятни маршрута, които руските бомбардировачи биха използвали в случай на нападение. Затова по тези маршрути изградили станции за ранно предупреждение, и то колкото се може по на север. Тази е една от тях. — Маршал поклати глава. — Смешното е, че по времето, когато е завършена, в края на петдесетте, тя вече била морално остаряла. Ракетите заместили самолетите като оръжейни системи за доставка на бомбите. Вече сме имали нужда от бърза и централизирана мрежа, която да се справи с този вид заплаха. Затова била изградена нова система, наречена СЕЙДЖ 12 12 Полуавтоматична контролна система за проследяване и прехващане на неприятелски бомбардировачи, използвана от НОРАД (Северноамериканско командване за отбрана на въздушното пространство) от края на 50-те до 80-те години. — Б.пр. , а тези бази били замразени.

Те завиха зад ъгъла и продължиха по друг коридор, който напомняше на казарма. Съли спря пред една от вратите, завъртя дръжката и я тласна да се отвори. Видя се спартанска стая с желязно легло, бюро, гардероб и огледало. По-рано сутринта Чен, дипломантът, беше обрал по-голямата част от прахоляка.

— Това е стаята ти — обяви Съли.

Екберг хвърли един бърз поглед вътре и кимна в знак на благодарност, докато Съли и Маршал оставяха чантите й на леглото.

— От Ню Йорк дотук е дълъг път — каза Съли — и ако си като нас, вероятно не си могла да спиш достатъчно по време на полета. Ако искаш да дремнеш или да се освежиш, моля, не се притеснявай. Душовете и тоалетните са надолу по коридора.

— Благодаря за предложението, но ще е по-добре веднага да се залавям за работа.

— Залавям за работа? — Съли я погледна объркано.

На Маршал му просветна.

— Искаш да кажеш, че трябва да го видиш?

— Разбира се! Нали за това съм тук. — Тя ги огледа. — Това е, ако нямате нищо против.

— Страхувам се, че имаме — отговори Съли. — През последните седмици са били забелязани няколко полярни мечки. А тези тръби от лава са крайно опасни. Но предполагам, че няма нищо лошо да го видиш отдалеч.

Екберг обмисли казаното и след това бавно кимна с глава.

— Благодаря.

— Евън ще те заведе горе. Нали си съгласен? А сега ме извинете, но трябва да довърша няколко опита. — След тези думи той й отправи бегла усмивка, кимна на Маршал, а след това се обърна и закрачи по посока на временните лаборатории.

Удивително — промълви Кери Екберг, а думите й вдигнаха пара във въздуха. — Не мисля, че някога съм виждала толкова ясно и наситеносиньо небе.

Вървяха нагоре по ледниковата долина, окъпани от ярка слънчева светлина. Въпреки плачливите намеци за неотложността на неговата работа, Феръдей избра да дойде с тях и сега пухтеше и хриптеше, докато се изкачваха. В течение на месец той изминаваше този път поне веднъж дневно и фактът, че той все още го затрудняваше, беше доказателство за годините заседнал живот, прекарани в лабораторията. За разлика от него Екберг крачеше напред с целеустремеността на трениран бегач. Очите й се стрелкаха във всички посоки и не пропускаха нищо. От време на време измърморваше нещо в цифров диктофон. Беше облечена в резервната парка на Пени Барбър, нахлузена върху коженото й яке.