Линкълн Чайлд - Зоната

— Така палеолозите наричат нещата, които не са по-стари от десет хиляди години.

— Разбирам. — Тя се обърна към измъчения Феръдей. — Д-р Феръдей, а вие сте еволюционен биолог. Така ли е?

Феръдей се спря, за да си поеме дъх, и останалите любезно последваха неговия пример. После кимна, докато преместваше еднодневката си от едното рамо на другото.

— Какво означава това?

— Просто казано, аз изучавам как се променят видовете с времето — задъхано обясни Феръдей.

— Защо го правите тук, на толкова негостоприемно място?

— Моето изследване включва въздействието на глобалното затопляне върху развитието на видовете.

На лицето й се появи усмивка.

— Значи наистина работите по глобалното затопляне, докато д-р Маршал просто се възползва от него.

В главата на Маршал зазвъня сигнал за тревога. „Тера Прайм“ бяха финансирали експедицията, защото учените приеха да се занимават с глобалното затопляне. Но усмивката на Кери Екберг беше приятелска, затова и той се усмихна в отговор.

Спряха отново за малко, за да може тя да запише още няколко бележки. Маршал чакаше и оглеждаше хоризонта, но изведнъж спря. Измъкна бинокъла си и го подаде на Екберг.

— Погледни. Там, върху вечната замръзналост в посока югозапад.

Тя погледа с бинокъла няколко секунди.

— Говорим за вълка, а той в кошарата. Две полярни мечки. — Погледа още малко, а след това му върна бинокъла. — Трябва ли да се връщаме?

— Тук горе в планината сме си добре. Обикновено един от нас е въоръжен.

— А защо сега не сме?

— Аз отказвам да нося оръжие, а Райт е много разсеян. Хайде, трябва да вървим.

Докато се приближаваха към ледника, Маршал погледна малко тревожно стената от лед, но настъпилите наскоро ниски температури бяха спрели топенето. Лицето на ледника изглеждаше почти същото, както преди три дни, когато пещерата за пръв път се показа.

— Това е пещерата — обяви той, като посочи към черния търбух близо до подножието на ледника.

Екберг погледна натам. Макар да не пролича по лицето й, Маршал знаеше, че сигурно е разочарована, защото не може да надникне вътре. Той кимна на Феръдей. Биологът бръкна в джоба на парката си, измъкна голяма лъскава снимка и я подаде на Екберг.

— Ето какво отрихме вътре — каза Маршал. — Това е разпечатка от видеозаписа.

Тя трескаво грабна снимката. Вторачи се в нея и шумно си пое въздух.

— Умряло е с отворени очи — издиша Кери.

Никой не отговори, просто защото нямаше нужда.

— Боже мой, какво е това?

— Не можем да кажем със сигурност — обясни Маршал. — Както можеш да видиш на снимката, ледът е много матов, затова виждаме само очите и малко козина наоколо. Смятаме, че може да е смилодон.

— Какво?

— Смилодон. По-известен е като саблезъб тигър.

— Което на практика е невярно — намеси се Феръдей, — защото смилодонът произлиза от съвършено различна на тигъра линия.

Но Екберг изглежда не чуваше. Тя се беше вторачила във фотографията с широко разтворени очи, забравила за момент цифровия диктофон.

— Мислим така заради очите — обясни Маршал. — Приличат много на очите на големите котки. Всъщност на всички котки. Забележи, че са хищнически. Големи и насочени напред. Широк ирис, вертикални зеници. Обзалагам се, че аутопсията ще разкрие слой tapetum lucidum 16 16 Слой тъкан в окото, разположен зад ретината или в нея. Той отразява видимата светлина обратно през ретината на животното, за да увеличи светлината на разположение на фоторецепторите. — Б.пр. зад ретината.

— Откога е замразено? — попита тя.

— Саблезъбите тигри са изчезнали преди около 10 000 години — отговори Маршал. — Не знаем дали е станало заради настъпващия лед, загубата на жизненото пространство, изчезването на храната или пък някой вирус е прескочил видовата бариера. Като се има предвид времето, когато пещерата е била покрита от ледника, аз смятам, че е бил сред последните от своя вид.

— Още не сме сигурни как е замръзнал — добави Феръдей. Несъзнателното му примигване и големите воднисти очи му придаваха вида на леко слисано дете. — Животното вероятно е влязло в пещерата, за да се скрие от ледена буря, и е замръзнало там. Може да е било ранено или да е умирало от глад. А може просто да е умряло от старост. Подробните анализи ще ни дадат отговорите.

Кери Екберг бързо си възвърна професионалното присъствие на духа.

— Какво е това? — попита тя, сочейки към една вертикална дупка близо до трупа, широка около сантиметър и двадесетина милиметра.