Линкълн Чайлд - Зоната

При Торнтън Гап излезе от алеята и пое по щатското шосе покрай реката, което извеждаше от националния парк. При Сперивил зави на юг по шосе № 231 и започна да следва знаците до хижа Олд Раг.

За десет минути се оказа в сянката на планината. Със своите деветстотин и четиринадесет метра надморска височина Олд Раг беше сравнително нисък връх, но скалите за катерене до голото му теме бяха известни с предизвикателствата си. Въпреки това върхът не беше толкова прочут с туристическите си възможности, колкото с луксозния хотел, разположен в долината с форма на купа в неговото подножие. Архитект на сградата беше Ричард Морис Хънт. Олд Раг Лаундж беше пищна постройка, издигната в стила на Френския ренесанс. Приличаше най-вече на просторно шато, съвсем не на място сред дивия вирджински пейзаж. Когато Логан зави по частната алея за коли и ускори нагоре по лекия наклон, пред очите му се появи хотелът — сън от монолитни варовикови стени и цветни стъкла с възхитителни отсенъци в разделените вертикално по средата рамки. Несиметричната сграда се увенчаваше с екстравагантни куполи и минарета с медни покриви.

Логан мина покрай тучно игрище за голф с тридесет и шест дупки, а после подкара по грижливо подравнения чакъл към колонадата на входа. Подаде ключовете на очакващия го прислужник и влезе вътре.

— Ще се регистрирате ли, сър? — попита жената на рецепцията.

Логан поклати глава.

— Тук съм за обиколката.

— Разглеждането на бункера започва в десет часа.

— Запазих си индивидуално посещение. Казвам се Логан — и той плъзна визитката си по мраморния плот на рецепцията.

Жената разгледа картичката, обърна се към компютърния монитор и набра нещо на клавиатурата.

— Чудесно, д-р Логан. Бихте ли седнали във фоайето?

— Благодаря. — След като взе чантата си за документи, Логан прекоси кънтящото фоайе, увенчано с купол, и седна между две огромни коринтски колони, драпирани в червена коприна.

В течение на седем десетилетия хижата беше много популярна сред играещите голф и ловуващи аристократи от Стария доминион 17 17 Прякор на Вирджиния, защото като колония на Британия по време на гражданската война остава вярна на короната. — Б.пр. , но през последните години си бе спечелила странна слава. Причината беше поддържаният на това място от 1952 година много секретен бункер за официални лица от правителството на Съединените щати. В случай на ядрена война конгресмените, сенаторите и други служители можеха да се оттеглят в скривалището под Олд Раг Лаундж, за да координират оттук военните операции, да гласуват нови закони и да се грижат за управлението на Америка, ако разбира се, все още беше останала страна, която да управляват. Докато оглеждаше пищното лоби, Логан се усмихна леко. Разбираемо беше защо водачите на правителството бяха избрали това място, за да се напъхат под земята. То се намираше достатъчно далеч от Вашингтон, за да избягнат най-лошото от холокоста, но въпреки това прекрасно оборудвано, за да преживеят Армагедон в удобство и лукс. Въпреки че бункерът беше изваден от активна служба през осемдесетте години, до 1992 г. все още се водеше в списъка със секретни обекти. Сега служеше за исторически музей, магнит за любителите на конспиративни теории — доста странна туристическа забележителност.

Логан вдигна очи и видя един нисък, малко дундест мъж с бял ленен костюм и панамена шапка, който бързаше през фоайето.

— Д-р Логан?

Заговореният се изправи.

— Да.

— Пърси Хънт, официалният историк на хижата. Тази сутрин аз ще бъда вашият фасилитатор.

Фасилитатор, помисли си Лоугън, докато стискаше протегнатата му ръка. Сигурно е онова, на което в старата хижа му викаха гид.

— Благодаря ви.

— Вие сте от Йейл. Прав ли съм? — Хънт стрелна очи към малък сгънат лист. И сега преподавате в Университета „Регина“ средновековна история?

— Да, но в момента съм в творчески отпуск.

Хънт пъхна листчето в джоба на сакото си.

— Чудесно. А сега бихте ли ме последвали, моля?

Той го поведе към арката в далечния край на фоайето, която ги пропусна в коридор с елегантен дебел мокет. Стените му бяха покрити със спортни гравюри.

— Бункерът има два входа — каза Хънт. — Голяма външна врата, вградена в задната част на планината, която се използва от камиони и други тежки транспортни средства, и един асансьор зад главната конферентна зала на хотела. Ние ще влезем оттам.

Минаха покрай закрит плувен басейн, украсен с фалшиви гръцки мраморни статуи, банкетна зала, бална зала и влязоха в голяма, добре обзаведена конферентна зала. Без да спира, Хънт се насочи към двойната врата в дъното, покрита с тапети, за да прилича на останалите стени в залата.