Линкълн Чайлд - Зоната

Помещението, в което влезе, беше напълно тъмно, но някакво шесто чувство му подсказа, че е голямо или по-точно огромно. Той опипа стената до себе си, почувства цяла редица ключове и щракна наслуки няколко от тях.

С лек шум цели редици луминесцентни лампи започнаха да примигват и да се пробуждат за живот на различни места пред него, заливайки с малки кръгове светлина океана от мрак, който се простираше на всички страни. Той щракна още ключове и най-сетне целият архив беше залят от светлина. Безброй триметрови масленозелени шкафове с чекмеджета бяха подредени в болезнено прави колони, простиращи се назад, докъдето стигат очите. Той стоеше на прага, премигваше и постепенно се приспособяваше към необятните размери. Пространството пред него беше по-широко от футболно игрище и поне толкова дълго. Очите му се плъзнаха по безбройните редици картотечни шкафове. Количеството на складираната тук потенциално интересна информация, като държавни тайни, научни патенти, конфискувано културно и национално наследство, комплекти дадени под клетва показания, чиито противоречия можеха да се окажат особено поучителни, можеше да му осигури приятни занимания в продължение на години.

Неспокойното размърдване до него припомни на Логан, че разполага само с взето назаем време. С усмивка и кимване той стисна по-здраво дръжката на чантата си и закрачи напред. Досието, което го интересуваше най-много, се отнасяше за събитие, случило се в Италия през 1944 г. Докато се сражавали с германците за контрола на Касино, части от Пета армия реквизирали древна крепост — Кастело Диаволус. Отдавна запуснатият замък някога бил дом на скандален алхимик, който провеждал крайно обезпокоителни опити. След американската окупация замъкът бил изгорен до основи, а тайната лаборатория в мазето напълно разграбена. Логан се опитваше да проследи постиженията на алхимика и съдбата на чудатите му опити. Най-добрата възможност да научи нещо повече от онова, което вече знаеше, се намираше тук, сред прашасващите папки на архива „Омега“.

Той закрачи бързо надолу покрай металните шкафове, плъзгайки наслуки очи по етикетите на чекмеджетата. Скоро установи, че се подредени хронологически, а след това и по видове въоръжени сили. Трябваха му само десет минути, за да открие 1944 г. Още пет му отне категорията, отнасяща се до Пета армия. А само за минута попадна на досиетата, свързани с италианския фронт. Измъкна съответното чекмедже до края. Вътре имаше дълга поне деветдесет сантиметра редица кафяви и сиви папки, свързани с операциите при Касино. Бяха прашни, доста избелели и нямаха вид някой да ги е пипал. Бързо прелистване на списъка със заглавия го отведе при дебела папка с етикет „Форт Диаволис — тактически и стратегически операции“.

Той стрелна поглед към Хънт, който стоеше наблизо с вид на изпълнена с неодобрение почетна дама.

— Намерих го — успокои го Логан. — Има ли тук някъде маса за четене, която мога да използвам за проучванията си?

Хънт примигна и подсмръкна.

— Столовата е надолу по коридора — отговори той. — Ще ви заведа там.

Логан извади досието и точно се готвеше да затвори чекмеджето, когато се спря. Изваждането на папката беше открило друга зад нея, също толкова избеляла. На етикета с наименованието беше изписана само една дума: „Страх“.

Логан инстинктивно се протегна към нея и я дръпна напред. Папката беше много тънка. Зад нея имаше още една, озаглавена по същия начин.

Две копия на секретни документи, съхранявани на едно и също място? Тук нещо не беше наред.

Той стрелна скрит поглед към Хънт, който крачеше надолу по коридора между тежките шкафове с гръб към него. Когато насочи погледа си отново към отвореното чекмедже, Логан отвори едната от двете еднакви папки и плъзна поглед по първата страница.

СТРОГО СЕКРЕТНО

АРМИЯ НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ

Доклад до: Вътрешна анкетна комисия относно:

1. Аномалия Д–1 и допълнителен анализ на

2. Обстоятелствата около смъртта на научния екип

3. Препоръки (спешни)

От: Х. Н. Роуз

Командващ офицер база „Страх“

Дата: 7 май 1958 г.

Номер за справки:

Б 2837 (а)

Като изследовател на ненормалното, Логан имаше силни инстинкти, които вече бяха напълно разбудени, но сега направо подскочи. Това беше невероятна възможност и той не се поколеба. Отвори чантата си, колкото се може по-тихо, пъхна едната от двете тънички папки сред разните други документи вътре и я затвори отново. После постави папката на замъка Диаволус отгоре върху черната кожа. Докато затваряше чекмеджето си наложи безизразна маска и се обърна, за да последва фасилитатора Хънт извън кънтящото хранилище, надолу по бетонния коридор.