Линкълн Чайлд - Зоната

— Какво ще снимате?

— Отиваме в планината.

Маршал се поколеба.

— С удоволствие ще повикам останалите, но мисля, че е време да обясните какво ще документирате тук. Не казахте нищо определено. Не искам да преча, но достатъчно дълго ни държахте в неведение.

Конти подуши ледения въздух.

— Ще заснемем всичко, което можем, преди да пристигне Ашли.

— Това също е нещо, което не разбирам. Защо е нужно една водеща да лети чак дотук? Защо не може да добави своя текст в Ню Йорк, когато филмът е монтиран и редактиран?

— Защото не говорим просто за четене на текст — отговори Конти, — а за документална драма. Голяма документална драма.

Маршал се смръщи.

— Какво общо има документалната драма с нашата работа тук? Или с откритата котка?

На това Конти отговори с едва забележима усмивка.

— Има много общо с котката, професор Маршал. Защото ние ще се качим горе в планината и ще я изрежем от леда.

Маршал усети как го полазва хлад, толкова невероятни му се сториха тези думи.

— Ще я изрежете?

— В цял блок. За да можем да я пренесем до нашето специално подготвено хранилище. То ще бъде запечатано, а леда ще стопим в контролирана среда. — Конти замълча, за да придаде по-голям драматизъм на казаното. — А щом отново отворим хранилището, ще го направим на живо тук, на място, пред публика от приблизително десет милиона зрители.

Маршал се почувства толкова замаян, че известно време не можа да продума. После така както неочаквано го беше обхванало, смайването изчезна, отнесено от гняв, на какъвто той дори не подозираше, че е способен.

— Съжалявам — каза той, като сам се изненада от спокойния си тон, — но това няма да стане.

Усмивката не изчезна от лицето Конти.

— Няма ли?

— Не, няма.

— И защо?

Когато продуцентът зададе своя въпрос, Маршал видя Съли да се приближава откъм базата. Без съмнение беше чул суматохата, причинена от последните снимки на Конти, и сега идваше да види какво става. Климатологът се умилкваше около Конти при всяка възможност, нетърпелив да прави услуги и в замяна, ако е възможно, да получи някаква второстепенна роля в продукцията.

— Господин Конти ми каза истинската причина, заради която са тук — обяви Маршал, когато Съли се присъедини към тях.

— О — отговори Съли, — и каква е тя?

— Искат да изрежат смилодона от ледената пещера и да го размразят пред предаващи на живо телевизионни камери.

Съли примигна изненадан от това разкритие, но нищо не каза.

Маршал се обърна отново към продуцента:

— Едно е да превземете базата, да пречите на изследванията ни и да позволите на вашите хора да се отнасят към нас като с натрапници. Но аз няма да ви позволя да застрашите нашата работа.

Конти кръстоса ръце. Маршал осъзна, че Кери Екберг го гледа настойчиво.

— Този труп представлява важно, а може би особено важно научно откритие — продължи той. — Не е някакъв евтин номер за печелене на популярност, който да използвате за собствените си цели. Ако за това сте дошли, съжалявам, че сте си пропилели времето и парите. Можете още сега да си стегнете багажа и да си вървите.

Съли успя да се съвземе от изненадата и явно взе да осъзнава какво казва Маршал.

— О, Евън, наистина няма нужда…

— И още нещо — Маршал прекъсна Съли, — вече казах на госпожица Екберг, че пещерата е несигурна. Вибрациите от тежките машини могат да срутят всичко върху главите ви. Така че дори и да не се възпротивим на щурата ви идея, няма начин да ви разрешим достъп дотам.

Конти присви устни.

— Разбирам. Има ли нещо друго?

Маршал се вторачи в него.

— Това не е ли достатъчно? Просто не може да получите котката.

Той зачака отговора на Конти, но вместо да отговори, продуцентът хвърли многозначителен поглед на Улф, представителя на кабелната телевизия.

Той прочисти гърло и за пръв път му чуха гласа:

— Всъщност, д-р Маршал, вие сте прав. Нещата наистина са прости: ние можем да правим каквото си поискаме.

Маршал се обърна към Улф, усещайки се, че стиска зъби.

— Какви ги приказвате?

— Ако искаме да изрежем котката от леда, можем да го направим. Ако искаме да я изкопаем и да я опечем на скара — и това можем. — Мъжът бръкна в парката си и извади сноп листа, които подаде на Маршал.

Той не посегна да ги вземе.

— Какво е това? — попита той.

— Това е договорът, който вашият д-р Съли и ръководителят на изследователския отдел на Северномасачузетския университет подписаха с „Тера Прайм“.