Линкълн Чайлд - Зоната

Когато Маршал не отговори, Улф продължи:

— В замяна на финансирането на вашата шестседмична експедиция „Тера Прайм“ и съответно нейният корпоративен собственик „Блекпул Ентърпрайзис“ имат неограничен достъп не само до работната ви площадка, но и до всички ваши открития по наша лична преценка.

Маршал неохотно пое документа.

— Член шести — подхвърли Улф. — Ключовата дума е „неограничен“.

Маршал бегло прегледа договора. Всичко беше така, както казваше Улф. „Тера Прайм“ разполагаше с контрол върху всяка физическа и интелектуална собственост, която тяхната експедиция щеше да произведе. Не беше разбрал, че „Тера Прайм“ е поделение на „Блекпул“, и това не му хареса. Ричард Блекпул беше печално известен със сензационната си експлоататорска журналистика. Очевидно Улф бе очаквал, че този момент ще настъпи. Затова разнасяше договора със себе си. Маршал го огледа по-внимателно. Дори с парка Улф беше кльощав, почти скелетоподобен, с късо подстригана кестенява коса и безизразно лице. Той отвърна на погледа му със светлите си безизразни очи.

Маршал се обърна към Съли.

— И си подписал това?

Съли вдигна рамене.

— Иначе нямаше да има експедиция. Откъде можехме да знаем, че ще се случи така?

Маршал не му отговори. Изведнъж се почувства ужасно уморен. Без да каже нищо, сгъна наново договора и го върна на Улф.

Четвърт час по-късно една голяма група пое нагоре по ледниковата долина към пещерата. Освен учените, Конти и неговия антураж от асистенти, тук бяха Кери Екберг, двамата оператори и тонтехникът. Пеша или на снегомобила ги следваха десетина корави на вид общи работници в кожени якета. Снегомобилът беше натоварен до горе с дървени палети. Тези мъже не бяха официални членове на снимачния екип, а местни люде, докарани със самолет от Анкоридж, за да свършат за няколко дни тежката работа. Кери вече им беше обяснила, че трябва да бързат, за да заснемат основните неща на живо, след като продуцентът вече беше на място, а звездата на път. Парите се топяха бързо, затова снимачните площадки и реквизитът трябваше да бъдат построени колкото се може по-бързо.

Обикновено изкачването до лицето на ледник Страх отнемаше двадесет минути, но днес те бяха няколко пъти повече. Конти спираше непрекъснато, за да могат операторите да снимат планината, долината под нея и самата група. Веднъж дори спря всички само за да се втренчи замислено в ледника. Най-странното беше, че след това накара да заснемат множество кадри с Екберг от всякакви възможни ъгли, само не и анфас.

— За какво са му? — попита Маршал след петото подобно изпълнение.

Кери си вдигна качулката.

— Аз дублирам Ашли.

Маршал кимна с разбиране. Водещата Ашли Дейвис щеше да пристигне едва след два дена, но това не можеше да попречи на Конти да снима.

— Предполагам, че е както ти каза: при снимки като тези часовникът е най-важното.

— Точно така. — Тя стрелна поглед към него. — Виж, съжалявам за случилото се преди малко. Искаше ми се да мога да те предупредя, но получих строги заповеди. Това трябваше да направи Улф.

— Значи той е шефът, а аз си помислих, че е Конти.

— Емилио отговаря за творческата страна. Снимките, осветлението, режисурата, окончателният монтаж. Обаче парите ги дава кабелната телевизия. Затова тя има последната дума. А тук, накрая на света, Улф е кабелната телевизия.

Маршал погледна през рамо надолу по планината. Улф не беше дошъл с тях, но се виждаше далеч там долу. Дребна фигурка, изпита и прилична на привидение, застанала неподвижно извън оградата с втренчен в тях поглед.

Маршал се обърна с въздишка.

— Това нормално ли е? Цялото това спиране, гледане, снимане отново и отново?

— Всъщност не. Конти изразходва три пъти повече филмова лента от обичайното.

— И защо?

— Защото иска това да е неговата Мона Лиза. Лебедовата му песен. Рискува доста, за да сглоби цялото това нещо.

— Защо великият режисьор трамбова заедно с непосветените нагоре по планината? Аз смятах, че ще се вози в снегомобила.

— Иска да бъде заснет „на терен“, както казваме ние. Това ще изглежда по-добре на видеото за това как е заснет филма, което накрая ще съпътства дивидито.

Маршал поклати глава с тихо смайване от цирка, в който се беше превърнало снимането на документалния филм.

Те започнаха отново да се изкачват и почти веднага Конти се обърна към тях.

— Има ли нещо, което трябва да знам — попита той Маршал със своя изяждащ думите италиански акцент.