Линкълн Чайлд - Зоната

Конти отново насочи поглед към двамата оператори Фортнъм и Тусан.

— Искам чисти кадри. Ще имаме само една възможност да заснемем това.

Цялата работа спря, защото Конти настоя да застане на ръце и крака и да огледа блока с нос на два сантиметра от леда. Фортнъм снимаше действията на режисьора.

— Продължаваме — най-сетне обяви Конти, докато се изправяше със знаменателно разлюлян обектив на врата.

Бригадирът даде знак на своя екип. С подновен рев на дизела лебедката, закрепена на самоходния багер, започна да работи. Чу се звън и тракане, работникът закрепи куките към дебелите вериги и лебедката бавно ги опъна. За миг всички останаха втренчени в опитите на куките да повдигнат опъващия се лед сред оглушителния вой на дизела и скърцането на лебедката. И тогава с басово стържене, което сякаш разтърси цялата планина, леденият блок започна да се издига.

— Леко — нареди бригадирът.

Конти погледна към Фортнъм.

— Сега насочи камерата си към машините. Кадрите ти трябва да изглеждат като милувка. Те вадят нашето съкровище от ледения му затвор.

Бавно, много бавно замръзналата котка се издигаше от леглото, в което беше прекарала десетки хиляди години. Учените започнаха да се бутат напред, за да видят всичко с очите си, и трескаво водеха бележки. Маршал пристъпи заедно с всички, като се взираше напрегнато. Въпреки безмилостния блясък на прожекторите леденият блок остана непрозрачен заради замръзналата в него снежна буря от кал и отломки с цвят на гъст дим. Повърхността на среза беше осеяна с вълнообразни каналчета, там, където лазерът беше проникнал, за да освободи саблезъбия от плен. Боже мили, помисли си Маршал, и той завладян, без да иска от мига, та този блок тежи най-малко четири тона.

Блокът се издигаше все по-високо и по-високо, докато не се чу как кранът се удари в тавана. Тогава най-накрая се залюля свободно, наклони се остро, остърга заснежения под, като за малко не помете Феръдей, който беше зает да го изследва с акустичен спектрометър. Хората се заблъскаха и запрепъваха, за да се дръпнат от пътя му.

— Изравни го! — изрева Крийл.

Лебедката изквича възмутено, когато кранистът даде газ до края. Блокът се наклони обратно, завъртя се диво и предпазливо се отпусна на пещерния под. Операторът на крана намали за миг оборотите, после бавно и внимателно вдигна отново блока, завъртя го и го отпусна на платформата. Чу се острото съскане на хидравликата на крана. Докато камерите снимаха, общите работници обезопасиха ледения блок върху платформата и за изолация хвърлиха върху него дебела насмолена хартия. След минути всичко свърши и машините потеглиха обратно нагоре през тунела, а безбройните хидравлични крикове бяха прибрани от местата им и върнати в брезентовите торби. Котката в леденото си убежище беше на път към хранилището с контролирана среда. Там щеше да стои заключена на сигурно място, докато не се размрази, за да я покажат на живо на милионната публика.

Конти огледа тунела с очевидно задоволство, изписано на лицето му.

— Ще използваме изтеглящите се машини като контрапункт — каза той на Фортнъм. — Снимай излизането им от тунела, а след това панорамирай базата. Искам много материал. Ще го използваме за заключителните кадри.

После се обърна към Маршал.

— Готов ли си за интервюто?

Когато влязоха отново в съкрушителната топлина на фоайето в базата, Конти кимна на тонтехника и помощник-оператора Тусан да го придружат. После се обърна към Маршал.

— Можем да те снимаме в твоята лаборатория.

— Оттук. — Маршал ги поведе надолу по централното стълбище, по широкия коридор, после свърна надясно в пресечката и спря пред полуотворена врата.

— Стигнахме.

Конти надниква и се огледа набързо.

— Това ли е твоята лаборатория?

— Да, защо?

— Прекалено спретната е. Къде е екипировката ти? Пробите? Епруветките за анализ?

— Моите проби се съхраняват в хладилен шкаф надолу по коридора. За екипировката имаме отделно помещение, макар че оставихме по-тежките неща в Обърн. Тази експедиция е основно за наблюдения и събиране на проби. Ще ги анализираме по-късно.

— А епруветките за тестове?

Маршал се усмихна леко.

— Палеоеколозите нямат голяма полза от епруветки за анализи.

Конти се замисли за миг.

— Забелязах, че на идване минахме край една по-подходяща лаборатория.

— По-подходяща? — повтори Маршал, но Конти вече крачеше обратно по коридора, следван плътно от тонтехника и оператора.