Линкълн Чайлд - Зоната

— Тук — каза той пред прага на помещението, в което всяка възможна повърхност беше заета от списания, ксерокопия, пластмасови съдове за проби и инструменти.

— Но това е лабораторията на Райт — възрази Маршал. — Не можем да я използваме.

Конти дигна обектива, който се люлееше на врата му и започна да оглежда Маршал през него.

— И защо не?

Маршал се поколеба. Той осъзна, че настина няма някаква причина да не използват лабораторията на Феръдей.

— Тогава защо не интервюираш него?

— Защото, д-р Маршал, как да се изразя по-внимателно… камерата няма да бъде любезна с д-р Феръдей. Ти обаче притежаваш грубовата академична привлекателност. А сега можем ли да започваме?

Маршал отново вдигна рамене. Беше му трудно да говори с човек, който го гледаше през голям обектив.

Конти влезе в помещението, без да сваля обектива, и упъти Тусан къде да разположи камерата. Операторът закрачи към дъното на лабораторията, а тонтехникът го последва.

— Д-р Маршал — продължи Конти, — ще те снимаме как влизаш и сядаш зад писалището. Готов ли си?

— Предполагам.

Конти пусна обектива.

— Начало.

Докато камерата снимаше, Маршал влезе в лабораторията, но се спря, когато видя купчината бумаги върху стола на Феръдей за бюрото.

— Стоп — Конти блъсна хартиите на пода и върна Маршал обратно в коридора. — Хайде да опитаме отново.

Маршал влезе още веднъж през вратата в лабораторията.

— Стоп! — излая Конти. После му се намръщи. — Не влизай като на разходка. Нека видим малко вълнение в крачките ти. Току-що направихте голямо откритие.

— И какво е то?

— Разбира се, саблезъбият тигър. Нека зрителите видят твоето въодушевление. Нека съпреживеят тръпката на това чудо чрез теб.

— Не разбирам. Нали целият този цирк е, за да се размрази трупът на живо.

Конти извъртя очи.

— Не можеш да запълниш седемдесет часа и половина в праймтайм само с това. Моля те, д-р Маршал, включи се в програмата. Трябва да покажем цялата предистория. Натрупването. Накарай публиката да повярва напълно. Няма да отворим хранилището, преди да заснемем и последната част.

Маршал бавно кимна. Реши да пробва да направи онова, за което Конти го беше помолил: да се включи в програмата. Затова преглътна раздразнението си от фалша на ситуацията и се опита да забрави възмущението си от жертвата на науката пред олтара на шоуто. Напомни си, че Конти е продуцент, увенчан с награди. Че неговият филм „От смъртоносните води“ е еталон за модерно документално кино. Че да има публика от милиони, може да се окаже само от полза за бъдещите му изследвания.

Затова излезе отново в коридора.

— Начало! — извика Конти за трети път. Маршал влезе енергично, настани се зад писалището и се престори, че върши нещо с лаптопа на Феръдей.

— Стоп и го запиши на твърдия диск — нареди Конти. — Това вече е много по-добре. — Той заобиколи писалището. — Сега ще ти задам няколко въпроса при изключена камера, а ти ще им отговориш, когато те снимаме. Не забравяй, че в окончателния вариант на филма въпросите ще ти задавам не аз, а Ашли. — Той погледна надолу към тефтера си. — Добре е първо да обясниш защо изобщо сте тук.

— Всъщност по три причини. Първо, искахме да видим какво е въздействието на глобалното затопляне върху субарктическата околна среда и в частност върху ледниците. Второ, търсехме спокойно място, където можем да проведем анализите си. Трето, трябваше да направим гореказаното на сравнително ниска цена. База „Страх“ отговаря и на трите условия.

— Но защо точно тази планина?

— Защото тук има ледник. Да се изучава оттеглянето на ледниците е отличен начин за измерване на глобалното затопляне. Нека обясня. Горната част на ледника, там, където пада снегът, се нарича зона на акумулиране. Долната част, неговото подножие, е зоната на отмиване или аблация, както е известен още този процес. Тук ледът се губи заради топенето. Един здрав ледник разполага с голяма акумулираща зона. А ледник Страх не е здрав. Неговата акумулираща зона е малка. Д-р Съли записва скоростта на неговото отстъпление. За да се формира този ледник са били нужни десет хиляди години. Десет столетия, за да стигне дотук. Тревожната новина е, че ледникът е отстъпил с тридесет метра само през последните дванадесет месеца…

Той млъкна. Тусан беше свалил камерата, а Конти отново ровеше из тефтера си. Времето е пари, напомни си Маршал сам.

Конти вдигна поглед.

— Д-р Маршал, какво е научното име на котката?