Линкълн Чайлд - Зоната

— За кое?

Продуцентът описа широк полукръг с ръката си.

— За всичко. Мястото, времето, местната фауна… всичко, което би придало допълнителен цвят на проекта.

— Има много неща, които би трябвало да знаеш. Това е очарователен геологически район.

Продуцентът кимна с известно съмнение.

— Когато се върнем, ще насроча интервю с теб.

Съли, който чу този разговор, се втурна насам.

— За мен, като ръководител на екипа, ще бъде удоволствие да ти окажа всяка подкрепа, от която имате нужда.

Конти разсеяно кимна повторно, защото погледът му отново се беше насочил към ледника.

Маршал се запита дали трябва да каже на продуцента за живеещите наблизо хора. Те вероятно бяха точно от типа „цвят“, който Конти търсеше. Но бързо реши да не го прави. Последното нещо, което тунитите искаха или заслужаваха, беше един шумен и невеж снимачен екип да се стовари върху селото им. Не беше необходимо да се пита как биха реагирали те, ако можеха да видят как се е преобразил връх Страх през последните дни.

Погледна скришом към Конти. Трудно му беше да прецени режисьора. Зад всичките си артистични пози човекът показваше и едно кораво неотстъпчиво лице. Направо най-невъзможното съчетание: наполовина Труман Капоти и наполовина Дейвид Лийн 19 19 Известен английски кинорежисьор и продуцент. „Лорънс Арабски“, „Доктор Живаго“ и др. — Б.пр. . Това раздвоение беше смущаващо.

Сега ледената пещера лежеше пред тях, черната й паст беше скрита от тежката екипировка: нисък, тежък самоходен кран с балонни гуми и още едно превозно средство, което Маршал не можа да разпознае. Бяха боядисани в яркожълто, което изпъкваше ослепително на фона на натрупания сняг и бледосиния глетчер. Докато операторите сменяха обективи, а тонтехникът подготвяше преносимия си миксер, отрядът мъжаги в кожени якета се разпръсна около машините. Двамина се качиха в кабините, а останалите започнаха да свалят дървените палети от снегомобила и да подреждат съдържанието им в задната част на самоходния кран. Когато се вгледа по-внимателно, Маршал видя, че това са брезентови торби, пълни с хидравлични крикове.

Компютърният експерт Пени Барбър гледаше с присвити очи как мъжете работят. В едната си ръка, скрита в дебела ръкавица, държеше джобен компютър, а в другата цифрова камера. Тя беше по-подозрителна и от Маршал към снимачния екип.

— Мога да предположа за какво е тъпият кран — измърмори тя, — обаче другото нещо какво е?

Маршал се вторачи за около секунда в превозното средство. То гъмжеше от екипировка, която му приличаше на средновековна.

— Представа нямам.

— Запиши си — обърна се Конти към Екберг. — Искам четирицветна палитра: бялото на снега, небесносиньото на небето, лазура на ледника и черното на пещерата. Трябва да стане пейзаж в синьо. Когато стигнем до лабораторията, ще използваме специалния процес. — Той стрелна поглед към операторите. — Готови ли сте?

— Готови — отговори Фортнъм, главният оператор.

— И аз съм готов, господин Конти — обади се помощник-операторът Тусан.

— Трябва да сте много внимателни — намеси се Маршал. — Подът е чист лед и е много хлъзгав. И както вече казах, тези тръби от лава са много трошливи. Всичко това е направо налудничав риск. Едно погрешно движение и ще срутите всичко.

— Благодаря, д-р Маршал. — Конти се обърна отново към операторите. — Фортнъм? Тусан? Ако чуете остър пукот, докато сме вътре, панорамирайте събраните лица. Изберете най-уплашеното и го покажете в едър план.

Операторите се спогледаха притеснено, но кимнаха в знак на съгласие.

Конти огледа за последен път околността и даде знак на Тусан.

— Тишина на снимачната площадка! — изрева операторът. Бъбренето престана веднага.

Конти насочи поглед към пещерата.

— Начало!

Една дигитална клапа изтрака и камерите заработиха. Едновременно с това тежките машини потеглиха с оглушителен рев. Сред стърженето на предавките, те залитнаха към лицето на ледника. Конти и малката му група помощници поеха след тях. Операторът изостана, грижливо правейки панорамни снимки. С огромно нежелание Маршал последва останалите към пещерата. Имаше ужасяващото предчувствие, че надменността на Конти ще ги закопае до един.

Пред входа на пещерата машините спряха, за да дадат възможност на общите работници да свалят част от брезентовите торби от платформата на самоходния кран. От покривите на жълтите кабини светнаха мощни прожектори, защракаха предавки и машините отново потеглиха напред, но сега много по-бавно и постепенно изчезнаха под ниския таван на пещерата. Маршал и останалите ги последваха в индийска нишка. Този път сухият леден въздух в пещерата беше натежал от пушека на дизелите. Стените диво вибрираха, а шумът беше оглушителен. Когато хвърли поглед през рамо, Маршал видя, че под командата на едрия бригадир общите работници вадеха хидравличните крикове от торбите и ги вмъкваха на място между пода и тавана. Това временно укрепване го накара да се почувства съвсем малко по-добре.