Линкълн Чайлд - Зоната

Ако очакваше, че винаги дипломатичният Съли ще възрази срещу думите му, беше сгрешил. Климатологът направи кисела физиономия.

— Заснеха някаква сцена в тактическия център, който е до моята лаборатория. Представяйки се за нас, моля ви се. Повториха снимките поне десет пъти. Не можех да чувам дори собствените си мисли.

— Като стана дума за кино, как мина интервюто ти? — попита Маршал.

Изражението на Съли стана още по-кисело.

— Конти спря насред снимките. Тонтехникът се оплака, че съм изяждал думите. Представяш ли си!

Маршал кимна.

Съли се обърна към Барбър.

— Нали не изяждам думите?

— Тази вечер проклетите тъпанари блокираха сървъра ни — каза тя, вместо да отговори. — Сякаш не си носят достатъчно лаптопи, та трябваше да се бъркат и в нашата техника. Опитаха се да ми замаят главата с приказки за „оказване на специална помощ“, но аз вдигнах голям шум.

— Когато отидох да вечерям, имаше само едно свободно място — вметна Маршал.

— Поне си намерил къде да седнеш — каза Барбър. — А аз трябваше да чакам десет минути права, преди да успея да се заредя. Взех ябълка и пакет чипс и ги отнесох в лабораторията.

Маршал погледна към Феръдей. Биологът не се включи в разговора. Вместо това стоеше вперил очи в пещерата, очевидно потънал в мисли.

Макар да знаеше, че не бива да го прави, Маршал все пак попита:

— Е, Райт, ти какво ще кажеш за положението?

Феръдей не отговори. Продължи да гледа в черната паст, която лежеше пред тях.

Маршал лекичко го потупа.

— Ей, Феръдей, събуди се.

Едва тогава биологът откъсна поглед от пещерата. Луната придаде призрачен блясък на дебелите стъкла на очилата му и той се вторачи през тях с вид на извънземен заради уголемените от диоптрите очи.

— О, извинете. Просто размишлявах.

Съли въздъхна.

— Е, добре, нека чуем. Каква е днешната страховита теория?

— Не е теория, а обикновено наблюдение. — Когато никой не отговори, Феръдей продължи. — Спомняте ли си вчера, когато изрязваха смилодона от леда?

— Ние също бяхме там — отговори Съли. — И какво?

— Събрах малко данни със звуковия спектрометър. Нали разбирате, след като първите данни от образния сензор, които взех от горе на долу, се оказаха доста неточни, а сега вече имах достъп до среза, исках да…

— Схванахме за какво става дума — прекъсна го Съли, като махна със скритата си в ръкавица ръка.

— Добре. Днес прекарах по-голямата част от следобеда в анализ на данните. Те не отговарят.

— Не отговарят на какво? — попита Маршал.

— Не отговарят на смилодон.

— Не се прави на глупак! — намеси се Барбър. — Нали го видя? Заедно с всички нас и онези тъпаци?

— Видях много малко, и то в крайно замъглена среда. Звуковият анализатор ми предостави много повече данни за анализ.

— И какво твърдиш? — полюбопитства Маршал.

— Казвам, че каквото и да има вътре в ледения блок, изглежда много по-голямо, за да бъде саблезъб тигър.

Малката група потъна в мълчание, опитвайки се да осмисли чутото. След няколко минути Съли прочисти гърлото си.

— Сигурно е някаква грешка. Видял си някакъв облак от отломки, може би слой пясък или чакъл, замръзнали така, че да напомнят труп.

Райт само поклати глава.

— Колко точно по-голямо? — попита Барбър.

— Не мога да бъда точен. Може би два пъти.

Учените се спогледаха.

— Два пъти? — възкликна маршал. — Тогава на какво прилича? Мастодонт?

Феръдей поклати глава.

— Мамут?

Феръдей вдигна рамене.

— По отношение на размерите данните са много точни, обаче не са толкова ясни за… ъъъ… формата.

Отново настъпи мълчание.

— Това бяха котешки очи — тихо настоя Барбър. — Обзалагам се.

— И на мен ми се сториха такива — потвърди Маршал. Той погледна Феръдей. — Сигурен ли си, че тези нови данни са точни?

— Направих два пъти анализа. Проверих всичко повторно.

— В това няма смисъл — каза Барбър. — Ако не е смилодон, нито мастодонт или мамут… какво по дяволите е тогава?

— Има само един начин да разберем — отговори Маршал. — Освен това ми писна да ме подритват на собствения ни изследователски терен. — И бързо се спусна по хълма към базата.

На равнище В, три етажа под земята, Конти не само беше заел стаите на командира на базата, но и тези на заместника му за свой личен апартамент. Изглежда се подразни, че делегацията от учени го безпокои. Когато му обясниха за какво става въпрос, раздразнението му видимо се усили.

— В никакъв случай — отговори той, застанал на прага. — Хранилището е с климатичен контрол и го съхранява замразен при определена температура.