Линкълн Чайлд - Зоната

Конти кимна на техника да дръпне насмолената хартия. След това се обърна към учените.

— Не забравяйте, че имате само пет минути.

Хълси се протегна и с усилие дръпна тежкото покривало от ледения блок, оставяйки го да падне на пода. В същия миг на Маршал му спря дъха и той едва не падна от изненада.

— Исусе — промълви Съли с напрегнат глас.

Макар страните на блока да си оставаха с остри ръбове и замръзнали, горната му част очевидно се беше трила в изолиращото покривало по време на пътуването надолу от планината и сега беше лъсната до блясък и гладка като огледало. Това беше страната, която гледаше напред към вратата на хранилището. От вътрешността на леда големите жълти очи неумолимо гледаха към Маршал. Но не това му причини толкова силен шок.

Когато беше дете, го измъчваше един повтарящ се сън. В него се събуждаше у дома в леглото си. Беше сам, защото неговите родители и по-голямата, му сестра бяха изчезнали по необясним начин. Беше късно и нямаше ток, а всички прозорци бяха отворени към нощта навън. Къщата беше пълна с мъгла. Всеки път отхвърляше завивките, макар да знаеше, че не бива. Всички спомени за този сън бяха болезнени, незабравимо реални. Студът на мъглата по лицето, гладкото дърво на дюшемето под нозете му. Той излизаше от спалнята си и тръгваше към стълбището. Площадката на горния етаж беше пълна с гъста, подобна на супа сивкава пара. Слязъл до средата, той спираше, защото срещу него нагоре по стълбата пълзеше ужасяващо чудовище: огромно, подобно на котка, с пламтящи очи, остри зъби, огромни предни лапи със стърчащи жестоки, хищни нокти. Той стоеше вторачен и вкаменен от ужас. Бавно, много бавно все по-голяма част от създанието излизаше от мъглата. Провиснала мазна грива и рамене, потрепващи от мускули. Докато се приближаваше, то го гледаше, без да примигва, а дълбоко от гърдите му се откъртваше звук. Звук, който той по-скоро усещаше, отколкото чуваше. Неизказано първичен рев на омраза, глад, желание… Тогава парализата го напускаше, той се обръщаше и хукваше, пищейки, нагоре към своята стая, а стълбището се люшкаше под тежестта на създанието и трясъкът на неговата маса се приближаваше все повече, а смрадта на дъха му топлеше врата му…

Маршал поклати глава и прекара длан по очите си. Въпреки арктическия студ в хранилището тежка, притеснителна топлина изпълни крайниците му.

По размери и обща форма мъртвото нещо в леда беше същото създание, което го преследваше в кошмара. Дори мъглявостта на ледения блок напомняше мъглата в неговия сън. Докато се взираше в него, Маршал преглътна. Виждаха се само горната част на главата и предната четвъртина на животното. Те се показваха през бъркотията от замръзнала кал, но бяха напълно достатъчни, за да го убедят, че това не е саблезъб тигър.

Маршал се обърна към останалите. Всички се бяха вторачили в леда, по лицата им се четяха шок и смайване, а по това на Хълси — нещо, което си беше чист страх. Дори Конти изглежда недоумяваше и поклати глава.

— Май ще ни трябва по-широк обектив — измърмори той.

— Няма съмнение, че това е доста противно създание — отбеляза Барбър.

— Какво е? — попита Съли.

— Мога да ви кажа какво не е — отговори Феръдей. — Не е смилодон. Не е и мамут.

Маршал положи усилие да прогони детските си страхове, за да може да огледа колкото може по-аналитично трупа.

— По предните крака има косми — отбеляза той. — Косми. И са прекалено мускулести… и твърде дълги.

— Твърде дълги за какво? — попита Конти.

— За всичко — Маршал вдигна рамене, когато престореното му научно безпристрастие изчезна. Той размени погледи с другите учени. Питаше се дали споделят неговото мнение. Макар да се виждаше относително малко от съществото, то не приличаше на нищо друго на света както в миналото, така и в неговото настояще.

Доста време никой не продума. Най-накрая Съли наруши мълчанието.

— Какво искаш да кажеш? — попита той. — Че пред нас лежи непозната на науката форма на живот от епохата на вкаменелостите?

— Може би. Но каквото и да е, мисля, че ще има жизненоважно значение за историята на изкопаемите — каза Феръдей.

Маршал се смръщи.

— Какво означава това?

— Имам предвид теорията за еволюционните турбуленции — Феръдей прочисти гърлото си. — Това е нещо, което се проявява от време на време в биологията. Според теорията, когато животинските популации стават прекалено многобройни за възможностите на екосферата да ги изхранва или някой вид се приспособи прекалено добре и изгуби своята еволюционна енергия, се появява ново същество, което да прекрати бума на популациите или да предизвика нови промени.