Линкълн Чайлд - Зоната

— Машина за убиване — каза Пени Барбър, хвърляйки поглед към ледения блок.

— Точно така. Стига машината за убиване да не е прекалено успешна, защото ще избие популациите, ще изгуби хранителните си източници и накрая ще се обърне срещу останалите от същия вид.

— Ти говориш за ефекта „Калисто“ — отбеляза Маршал. — Алтернативната теория за това каква е причината за смъртта на динозаврите. — Феръдей кимна, а очилата му пръснаха наоколо ярки отблясъци.

— Защитава я от Фрок от Нюйоркския музей за естествена история — продължи Маршал. — Но след като той изчезна, не мисля, че се е появил друг неин поддръжник.

— Може би нашият Райт е новият й защитник — предположи Барбър с мрачна усмивка.

— Това ми звучи много съмнително — каза Съли. — Според мен, дори да си прав, този труп вече не е заплаха за когото и да било, да не говорим за цял вид.

Конти се размърда неспокойно. По-голямата част от шока беше изчезнала от лицето му и сега изражението му отново стана леко презрително.

— Не разбирам защо всички толкова се развълнувахте — каза той. — Можете да видите само главата и раменете му. Плюс една лапа.

— Ecce signum — отговори Маршал и махна с палец към леда.

— Е, съвсем скоро ще разберем — отговори Конти. — Засега си остава тигър. А между другото вашите пет минути изтекоха. — Той се обърна към техника. — Господин Хълси, върнете камерата на д-р Феръдей. После завийте това и се погрижете всички ключалки да са затворени. Аз ще съпроводя нашите приятели обратно до базата.

Маршал се събуди от чукане по вратата на малкото помещение, което някога вероятно бе служило за жилище на някой сержант, а сега беше негова спалня. Замаяно се претърколи на една страна, после на другата и падна от тясното легло.

— Какво? — изграчи той с пресъхнало гърло.

— Облечи се, скъпи — чу се гласът на Пени Барбър. — И побързай, не бива да пропускаш това.

Маршал се изправи, потърка очи и погледна с полуслепи очи часовника си. Почти шест. Както обикновено, бе прекарал неспокойна нощ и беше заспал преди около два часа. Стана, бързо се облече в топлия сух въздух на базата и излезе в коридора. Барбър го чакаше нетърпеливо.

— Хайде — махна тя с ръка.

— Какво има?

— Сам ще видиш — и го поведе по кънтящите коридори, а след това нагоре по централното стълбище към изхода на базата. Облякоха се в помещението за аклиматизация. Маршал забеляза, че откакто си беше легнал да спи, температурата значително се бе повишила. Минаха през сборния район и излязоха навън.

Маршал се спря, премигвайки уморено в сумрака преди съмване. Въпреки ранния час работният ден вече беше започнал. Чуваше се чукане, викове и воят на безжична бормашина. Като фон на тези шумове се чуваше и друг звук. Стори му се познат, но естеството му му убягваше. Барбър го поведе между гъсто струпаните сглобяеми сгради и се спря недалеч от хранилището, където се беше събрала малка групичка зяпачи. С лека усмивка тя посочи отвъд оградата на базата.

Маршал се вторачи в мрака. Най-напред не видя нищо, но после забеляза в далечината две разфокусирани светли точки. Докато гледаше, те започнаха да нарастват. Гневни жълти кръгове, които неприятно му заприличаха на очите, вторачени в него изпод леда. Докато те продължаваха да се приближават, започнаха да се виждат и други малки светлинки. Онзи звуков фон, който бе доловил, също започна да се усилва. Едва сега го разпозна: дизелов двигател, и то голям.

— Какво по дяволите…? — започна той.

Един огромен влекач с полуремарке се приближаваше към тях през снега. Той ставаше все по-голям, докато накрая не спря в яркия кръг светлина пред портала на базата и остана там с работещ на празен ход двигател. Осемнадесетте гуми бяха покрити с предпазни калъфи и дебели вериги, а кабината беше украсена с филиграни от скреж. Предното стъкло бе замъглено от леден слой, а фаровете и покритата с брезент предна решетка не се виждаха, скрити под покривало от лед.

Барбър заби лакът в ребрата му и се изкиска.

— Камион с ремарке. Това не се вижда всеки ден в Зоната.

Маршал го гледаше удивен.

— Как е стигнал до тук? Ние се намираме на стотина километра от най-близкия път!

— Проправил си е свой.

Маршал я погледна.

— Аз зададох същите въпроси. Онези люде там, които ме светнаха, че камионът ще дойде, ми обясниха. — И тя посочи най-близките зяпачи. — Шофьорът е известен като „арктически шофьор“. Хора като него карат по „зимни пътища“. Пътища, които съществуват само през най-студените месеци на годината и минават по права линия над замръзналите езера. Временна магистрала за превоз на стоки и екипировка до отдалечени лагери и селища, до които няма редовен достъп.