Линкълн Чайлд - Зоната

Стълбата се прибра навътре, люкът се затвори и воят на турбините се усили. Хеликоптерът се отлепи от земята, а витлата запляскаха по-бързо. Докато машината се издигаше и бързо увеличаваше скоростта си, Барбър се изхили гласно.

Едва сега Маршал забеляза, че и Кери Екберг е тук и наблюдава кацането. Сега тя излезе напред, за да пресрещне новопристигналите.

— Госпожице Дейвис — чу я Маршал да казва, — аз съм Кери Екберг, изпълнителен продуцент. Разговаряхме в Ню Йорк и само исках да кажа, че за мен ще бъде удоволствие, ако мога да направя нещо, за да бъде престоят ви тук по…

Но ако някоя от жените, тази в шлифера или другата в хермелина, я чу, с нищо не го показа. Отминаха я, изкачиха металните стъпала до блестящата каравана, вмъкнаха се вътре и здраво затвориха вратата зад себе си.

През целия ден температурата пълзеше нагоре. Първо стигна минус дванадесет по целзий, а след това минус шест, което накара Конти да погне филмовия екип да заснеме за всеки случай покритите със сняг околности. Под бляскавата слънчева светлина настроението на снимачния екип се подобри чувствително, защото военните парки бяха изместени от вълнени пуловери и пухени якета. Откъм връх Страх пак се понесоха пукот и трясъци, когато лицето на ледника отново започна да се руши. Гонзалес изпрати екипа си от военни инженери да смени счупен лагер, който предизвика спирането на един от генераторите. Следобед по-голямата част от местните общи работници, които бяха извършили предвидените строителни работи, бяха откарани на юг до Анкоридж с два товарни хеликоптера. Те щяха да се върнат едва след завършването на снимките. Само Крийл, едрият бригадир, който изглеждаше така, сякаш закусва стоманени болтове, остана в базата. Около три следобед Ашли Дейвис излезе от своята суперкаравана, огледа околните сгради с отвращение и пое към базата, придружавана от личната си помощница в шлифера, вероятно за да бъде въведена в обстановката от Конти.

След вечеря Маршал се върна в лабораторията, където беше прекарал деня в здрава работа, без да се види с никого. Тъй като по-голямата част от снимачния екип беше отвън и се подготвяше за предаването на следващия ден, базата бе относително спокойна и нямаше какво толкова да го разсейва. Надвесен над една таблица с данни от изследванията, той беше толкова погълнат от работата си, че не чу как вратата на лабораторията тихо се отвори. Не усети, че има компания, докато един женски глас не започна да декламира:

Той се изправи и обърна назад. Кери Екберг по джинси и тениска беше вътре и се облягаше на масата. В ъгълчетата на устата й се криеше усмивка.

Той цитира в отговор:

— Значи така — каза той. — Отново ли се появиха?

— И още как.

— Знаеш ли, откакто дойдох тук и за първи път видях тези светлини, все чакам някой да цитира Робърт У. Сървис. Но не смятах, че ще си ти.

— Заобичах го, откакто по-големият ми брат ме уплаши до смърт, защото ми чете на глас „Кремацията на Сам Макги“ в двуместна палатка на светлината на фенерче.

— Моята история не е много по-различна — той погледна часовника си. — Боже мили, десет часа. — Маршал се протегна, за да си изправи гърба, и погледна към нея. — Смятах, че ще хвърчиш наоколо с всевъзможни подробности за уточняване в последната минута.

Тя поклати глава.

— Аз съм изпълнителен продуцент, забрави ли? Върша предварителната работа, грижа се всички да знаят какви са следващите им стъпки. След като талантът пристигне, се отдръпвам назад и гледам как се разгръща.

Талантът, помисли си Маршал, сещайки се за несъстоялата се среща между Екберг и Ашли Дейвис, на която стана свидетел тази сутрин.

— А ти? Не съм те виждала цял ден. Какво голямо откритие направи?

— Ние, палеоеколозите, не правим големи открития. Просто се опитваме да отговаряме на въпроси и да запълваме празнините.

— Тогава защо работиш толкова до късно? Това няма къде да избяга — махна с ръка тя по посока на глетчера.

— Всъщност намалява много по-бързо, отколкото можеш да си представиш. — Той се обърна към масата и взе едно малко жълто цвете. — Тази сутрин го намерих пред оградата на базата, беше пробило снега. Преди десет години най-северният ареал на това цвете беше на сто и шейсет километра южно оттук. Това показва как глобалното затопляне е променило нещата само за едно десетилетие.