Линкълн Чайлд - Зоната

В течение само на пет дни база „Страх“ се промени напълно. Трите акра бетонен плац между входа и оградата загъмжаха като мравуняк от разнообразни дейности. Ден и нощ пристигаха хеликоптери и малки самолети, които стоварваха работници, припаси, храна, гориво и всякакъв вид екзотични съоръжения. Тихите, оскъдно осветени коридори на централното крило на базата заприличаха на градски булеварди. Отвсякъде се носеха разговори, тракане на компютърни клавиатури и бръмчене на машинарии. Електростанцията на базата, която досега работеше близо до минимума на възможностите си, сега беше засилена до 50 процента и нарушаваше арктическата тишина със своето бучене. В началото сержант Гонзалес и екипът му от трима военни инженери изглеждаха смаяни, а после раздразнени от това неочаквано нахлуване, което превърна тяхната някога сънлива база в кошер от изискваща много поддръжка градска изтънченост. Малкият екип работеше денонощно. Съединяваха скъсани кабели, запушваха течове, отпушваха радиатори и като краен резултат направиха няколко десетки помещения, които не бяха използвани петдесет години, отново обитаеми.

Евън Маршал се спускаше надолу по планината, а на рамото му висеше хладилна чанта, наполовина пълна с проби. Когато преполови пътя до базата, се спря да почине и започна да оглежда малкия град в краката си, окъпан от слънчевата светлина на ранния следобед. Екипът от документалисти, естествено, беше настанен в топлите стаи на базата. Няколко помещения на равнище Б бяха заети от сценичните работници, осветителите, публицистите, помощниците на продуцентите, а в по-хубавите офицерски стаи на равнище В, бяха настанени продуцентът, главният оператор и представителят на кабелната телевизия. Въпреки това плацът беше осеян с помощни сгради. Той можеше да различи няколко предпроизводствени навеса, складове и други временни постройки. В единия край снегомобил „Снежна котка“, тромав вседеход с масивни, прилични на танкови, вериги пазеше горивен склад, който би предизвикал завист и в армейска дивизия. А встрани от всичко останало, макар и все още зад оградата, стоеше куб с метални стени. Тайнствена конструкция, за която учените не успяха да научат нищо.

С пристигането тази сутрин на Емилио Конти, главния продуцент и творческата сила зад проекта, вратоломната бързина се беше увеличила още. По негова заповед големите машини почти блокираха върха на ледниковата долина, затруднявайки достъпа на учените до тяхното работно място. Маршал чу, че продуцентът прекарал първите си часове тук, обикаляйки базата с операторите си, за да изучи как светлината пада върху снега, лавата и ледника. Огледал внимателно всичко от десетина различни ъгли през широкоъгълния обектив, който висеше на врата му. Кери беше с него през цялото време, за да го информира какво е свършила и да го подбутва да бърза, докато записваше нарежданията му за следващите дни.

Наистина, тези дни обещаваха да бъдат интересни.

Маршал вдигна хладилната чанта, преметна я през рамо и продължи да се спуска от планината. Чувстваше се смъртно уморен. Както обикновено, снощи му беше трудно да заспи, а шумните попълнения на база „Страх“ съвсем не му бяха помогнали.

Трудно можеше да повярва, че от откритието им беше минала само една седмица. На него лично почти му се искаше да не бяха откривали това нещо. Трескавата дейност го правеше нещастен, защото беше твърде различна от грижливия, предпазлив подход, който учените предпочитаха. Освен това не му харесваше, че екипът документалисти беше толкова сдържан и едва ли не потаен относно подробностите на своя проект. Но най-неприятното беше, че всичко това го разсейваше, а многото хора му се пречкаха из краката и спъваха неговата работа. Времето, което им оставаше, за да работят, бързо изтичаше. Единственото хубаво в цялата тази треска е, помисли си той, че колкото по-бързо работят кинаджиите, толкова по-бързо ще се пръждосат по дяволите.

Заобиколи снегомобила и влезе в лагера. Един от членовете на филмовия екип мина покрай него с дълъг метален прът и Маршал трябваше да се дръпне, за да не бъде халосан по главата. Входът на базата беше запречен от групичка служители на „Тера Прайм“, застанали гърбом към него. Когато остави хладилната чанта на земята и отвори капака, за да провери пробите, чу оплаквания, произнесени с високи кавгаджийски гласове.

— Това е най-ужасната снимачна площадка, на която някога съм работил — подхвърли един глас. — А съм бачкал в какви ли не лайна.