Линкълн Чайлд - Зоната

— Не същото, а друго.

Маршал почувства как изненадата го изгаря. Възможно ли беше това?

Кратко мълчание се спусна върху групата.

— Продължавай — каза Съли.

— То беше обвито с лед в малка пукнатина в основата на крилото — продължи разказа си Усугук.

— Вероятно е било замразено от същия феномен — измърмори Феръдей.

— Чичо ми беше много развълнуван. Той дойде да ми каже и аз отидох при полковник Роуз.

— Командирът на базата — поясни Логан.

Усугук кимна.

— Никой друг не биваше да знае. Чичо ме накара да кажа на полковника, че армията трябва веднага да напусне това място, защото е забранена територия. А куршуг е нейният пазач. — Той направи пауза. — Но те не си заминаха. Вместо това полковникът запечата пукнатината и ги повика.

— Повика кого? — попита Маршал.

— Специалните учени. Секретните учени. Пристигнаха преди новата луна. Два товарни самолета, чиито търбуси бяха пълни със странни инструменти. През нощта всички бяха внесени в северното крило.

— Значи затова северното крило е сменило предназначението си — отбеляза Логан. — Първоначалната задача е минала на заден план, докато бъде проучено новото откритие.

— Да.

— Какво стана с твоя чичо и останалите тунити? — продължи Логан.

— Те си тръгнаха веднага.

— Но ти си останал?

Усугук наведе глава.

— Да, за мой вечен срам. Казах ви, че малко разбирах традицията на моето племе. А учените се нуждаеха от помощник, някой, който разбира как действа базата. Някой, който същевременно да изпълнява и ролята на защитник. След като вече знаех за куршуг, избраха мен. Държаха се мило и ме включиха в работата си. Наричаха ме „малкия учен“. Единият от тях, килдатет на име Уилямсън, се интересуваше от… — Той спря, защото очевидно не можеше да се сети за думата. — Социология. Аз му разказах някои от легендите на моя народ, нашата история и вярвания.

— А създанието? — попита Маршал.

— Беше изрязано много внимателно от леда, извадено от цепнатината и поставено в един от фризерите в северното крило. Учените щяха да го изучат, да го измерят и накрая да го разтопят. Но то скоро се размрази от само себе си.

— Размрази се от само себе си? — повтори като ехо Съли.

— Естествено. — Усугук вдигна рамене, сякаш е удивен от нотките на недоверие в тона на Съли.

Маршал и Феръдей си размениха погледи.

— Живо ли беше? — попита Маршал.

— Да.

— А беше ли враждебно?

— Не… в началото не. Куршуг е лукав демон. Играе си с теб, както малкото лисиче с полевката. Учените бяха заинтригувани. Щом се отърсиха от страха, бяха заинтересувани.

— Техният страх? — попита Маршал.

— Куршуг е страшен за гледане.

Логан извади тефтерче.

— Ще го опишеш ли?

— Не.

Отново настъпи мълчание.

— Разкажи ни какво се случи — подкани го Маршал — с учените.

— Както вече ви казах, той се преструваше, че ни зачита. Преструваше се на дружелюбен. Учените продължиха своите наблюдения и опити. Тестваха неговата сила и бързина. Вълнуваха се все повече, особено от неговите възможности да се защитава. Говореха за проверка на интелигентността му, за намиране на начини да му… как го казваха… „намерят военно приложение“.

Но на третия ден то избра да изпълни волята на злите богове. Умори се да си играе с нас. Един от учените, килдатет на име Блейн, проверяваше неговия… ловен инстинкт. Не ми казаха какво са искали от него да ловува. Блейн имаше магнетофон със записи на животни в беда: мармоти и снежни зайци. Когато пусна лентата, то се разгневи. Разкъса го на парчета. Ние чухме виковете и пристигнахме на бегом. Когато влязохме, тялото на Блейн се търкаляше из цялата аудиолаборатория. А куршуг лежеше заспал на земята с главата му между предните лапи. Беше изял душата му.

Маршал хвърли поглед към Логан. Историкът беше отворил малко тефтерче с кожена корица и трескаво пишеше.

— Учените си тръгнаха, без да докосват тялото, върнаха се в квартирата си, за да разговарят. Някои казаха, че създанието трябва да бъде незабавно убито. Други не се съгласиха, защото било прекалено ценна находка. Може би, твърдяха те, смъртта на Блейн е просто нещастен случай. Създанието се е объркало и е действало в самозащита. Накрая стигнаха до съгласие да продължат изследването.

— Онзи, който се интересувал от социология, Уилямсън — каза Логан, като вдигна глава от тефтерчето си, — обсъди ли това с теб?

Усугук кимна.

— Зададе ми много въпроси. Какво знае моят народ за куршуг, защо е тук, какво иска.