Линкълн Чайлд - Зоната

Когато тръгнаха отново, Гонзалес направи бърза инвентаризация на собствените си чувства. И осъзна, че него също го е страх. Не от това, че може да бъде убит или ранен, тяхната превъзходна огнева мощ щеше да ги защити от това, а от неизвестното, което преследваното от тях същество представляваше. Той си спомни как операторът Тусан пронизително силно бълнуваше, без да си поема дъх, докато не го сложиха на успокоителни. Спомни си и паническите нотки в гласа на Марселин в столовата. „Не ме карайте да го казвам!“ Гонзалес беше прекалено стар и улегнал, за да позволи представите му за природния свят да бъдат грубо преобърнати.

Коридорът представляваше губещ се в далечината четириъгълник, пронизван от кръгове жълтеникава светлина. Филипс държеше фенерчето си насочено към пътя, докато тези на останалите облизваха лявата и дясна стена с несъгласувани движения. Отминаха стълбището, което водеше към равнище В и спалните помещения на редниците и сержантите, след това поредицата помещения, използвани някога за набиране и оценка на данни. Четирите врати бяха затворени и по тях не се виждаха следи от повреди, а малките, защитени с решетки прозорци бяха непокътнати.

— Къде да се целим? — чу той Крийл да пита нетърпеливо от ариергарда. — В главата, в сърцето или корема?

— Просто не спирай да стреляш, докато не падне — отговори Гонзалес.

Пред тях лежеше тесният отвор, който водеше към помещенията на радарните усилватели. Там цареше пълен мрак. Филипс влезе първи, плъзгайки се наляво от прага. Гонзалес го последва, протегна се напред и натисна ключовете за осветлението с дланта на ръката си.

Радарните усилватели се намираха в няколко големи помещения, подредени едно след друго. Те бяха пълни с големи метални стелажи, подредени един до друг — истинска библиотека на технологичната отживялост. Първият стелаж се издигаше като стена точно пред тях, а високите му лавици бяха пълни с остарели уреди за сканиране на радарите, за извличане и оценка на информация: тъмни катодни екрани, дънни платки, накичени като с гирлянди от електронни лампи и многоцветни буренаци от преплетени кабели.

— Накъде води? — прошепна Крийл.

— Наникъде — отговори Гонзалес. — Задънена секция.

— Прекрасно. Ако нещото е тук, значи сме го сгащили в ъгъла.

Никой не отговори.

Гонзалес надникна иззад високия метален стелаж, поглеждайки първо наляво, а после надясно. След това се обърна към Филипс и Марселин.

— Вие двамата поемете дясната страна и си пазете гърбовете.

Те кимнаха, обърнаха се и запълзяха в тясното пространство между стената и първия стелаж с готови за стрелба оръжия.

Гонзалес се приближи към Крийл.

— Ние ще тръгнем отляво. Ще се срещнем при задната врата. Ако видиш нещо, независимо какво, сигнализирай.

— Разбрано.

Гонзалес тръгна покрай стелажа, докато не стигна до лявата стена на помещението. Там зави бързо зад ъгъла и огледа района. Краищата на останалите стелажи отстъпваха назад в помещението, а тесните коридори между тях тънеха в мрак. Вляво по протежение на стената имаше дълбоки ниши, предвидени за допълнителни складови пространства. Гонзалес си пое дълбоко дъх и тръгна отново напред, оглеждайки всеки ред стелажи, докато минаваше покрай тях. В края на всеки различаваше неясните фигури на Филипс и Марселин, които правеха същото, докато се придвижваха напред от дясната страна.

Не му трябваше повече от минута, за да стигне до задния край на помещението. Там зави и тръгна покрай стената, докато не се срещна с другите пред вратата, която водеше към второто помещение с радарни усилватели.

— Нещо за отбелязване? — попита сержантът.

Филипс поклати глава.

Гонзалес кимна. Помещението не само изглеждаше празно, но и вдъхваше подобно усещане. Претърсването на секцията с радарните усилватели започваше да изглежда губене на време. Създанието вероятно беше отстъпило надолу към равнище В. Защо да се навира тук в тази задънена част?

— Да прегледаме и следващото — каза той, протегна се през вратата и запали лампите в помещението пред тях. — Същата процедура.

Второто помещение приличаше на първото: високи рафтове, пълни с отдавна забравени уреди. То имаше същия мъртъв вид като първото, като се изключи слабото боботене, много ниско, по-скоро почувствано, отколкото чуто, което очевидно се дължеше на излишен въздух в отоплителната система. Гонзалес и Крийл отново поеха лявата страна, крачейки бавно и тихо покрай стелажите, а останалите двама тръгнаха отдясно. Стигнаха до задния край, който заради изгорялата крушка беше сумрачен, и отново се присъединиха към Филипс и Марселин пред входа към третото помещение.