Линкълн Чайлд - Зоната

— Добре — изкашля се той и изправи една от изцапаните си със супа вратовръзки, които държеше да носи под бялата престилка.

— Мисля, че разбрах. Имам предвид разтопяването на леда в хранилището.

Маршал не каза нищо.

— Казах ти, че се върнахме в планината, за да вземем проби лед от пещерата. Проучихме ги с дифракция на рентгеновите лъчи. Те са много необикновени.

— В какъв смисъл?

— Кристалната му структура е напълно объркана за нормален утаечен лед.

Маршал се облегна на лабораторната маса.

— Продължавай.

— Нали знаеш, че има различни видове лед. Искам да кажа, други разновидности на онзи, който си слагаме в лимонадата или остъргваме от прозорците на колите. — Той започна да ги отбелязва с пръсти. — Има лед–2, лед–3, 5, 6, 7 и така нататък, чак до лед–14, всеки със своя кристална структура и физични свойства.

— Спомням си, че учихме нещо такова по време на следдипломната ми специализация по физика. Нужно е голямо налягане или екстремни температури, за да се осъществят промените в твърдо състояние.

— Точно така, но наистина необикновеното в някои от тези видове лед е, че щом веднъж се формират, те могат да останат твърди много над температурата на замръзване. — Над гората от епруветки той подаде на Маршал лист хартия. — Ето. Тук е структурната диаграма на лед–7. Виж кристалната му структура. При достатъчно налягане тази форма на леда може да остане твърда до 200 градуса по Целзий.

Маршал подсвирна.

— При такава горещина? Вчера този лед можеше да свърши добра работа в хранилището.

— Но има нещо друго — продължи Феръдей. — Миналия месец прочетох една статия в „Нейчър“, която описваше друг вид лед, който теоретично може да съществува. Лед–15, който има точно противоположните качества.

— Искаш да кажеш… — Маршал замълча. — Искаш да кажеш лед, който би се стопил при температура нула градуса?

Феръдей кимна.

— Ключовата дума е „теоретично“ — вметна Чен.

— И необикновената кристална структура на този лед… отговаря ли на лед–15?

— Няма начин да сме сигурни — отговори Феръдей, — но може и да е така.

Маршал се отблъсна от лабораторната маса и започна да крачи напред-назад.

— Значи е възможно, има такава възможност… ледът да се е стопил от само себе си?

— През нощта бавно вдигаха градусите — каза Феръдей. — И при цялата суматоха, когато откриха, че стоката им я няма, никой не се сети да измери температурата в хранилището. За да се увери, че е над нулата.

— Така е — Маршал млъкна. — Никой не бе сметнал това за нужно. Просто оставиха вратата широко отворена и хукнаха да търсят… стоката.

— И позволиха на температурата в хранилището бързо да се изравни с тази отвън — допълни Чен.

— Значи може изобщо да не е имало саботьор — подхвърли Маршал. — Процесът на размразяване си е вървял добре. Самият лед е виновен.

Феръдей кимна.

— Как се е формирал този необикновен лед? — попита Маршал.

— В това е загадката.

За кратко в лабораторията се възцари мълчание.

— Това е много интересно предположение — най-накрая обобщи Маршал, — но дори да си прав и да не е имало крадец нито саботьор, си остава въпросът какво е станало с котката?

Веднага щом попита, видя, че безпокойството по лицето на Феръдей се усили.

— Не, не ми казвай — продължи той. — Нека предположа. Излязла си е сама.

— Ти видя снимките ми от пода на хранилището. Тези резки бяха от нещо, което е излизало, а не е влизало. Освен това не са следи от трион.

— Това е вярно. Не приличаха на резки от трион. Но не приличаха и на следи от котешки нокти. Те бяха твърде мощни за… — Маршал млъкна изведнъж. — Чакай малко. Много умна теория. За леда, топящ се при температури под нулата, и всичко останало. Но има един огромен проблем. За да може котката да се освободи от останалия лед и да си проправи път навън от хранилището, трябва да е била жива. Обаче тя е мъртва от хиляди години.

— Точно този проблем обсъждахме, когато ти влезе — каза Феръдей. — Имам отговор и на този въпрос. Разбира се, пак чисто теоретичен.

Маршал го стрелна с поглед:

— Когато животното е замръзнало, в клетките му са се образували ледени кристали. Това е било фатално.

— Може би да, а може би не. Миналата година на една конференция по еволюционна биология чух лекция за мамута от Березовка.

— Не съм чувал за него.

— Вълнист мамут, открит в Сибир в началото на двадесети век. Замръзнал на камък с парченца от лютичета между зъбите.

— И?