Линкълн Чайлд - Зоната

„Другите хора събират салфетки, пощенски картички или марки, а ти — теории“ — смееше се тя. Учените тук не може да са били по-различни.

Като изключим едно. Те и техните теории не са успели да видят бял свят.

Той стана от леглото и отново огледа двуетажните легла. Тук сигурно са спали най-дружелюбните и общителни членове на експедицията. Може би са били каре за покер или бридж. Той бавно обиколи другите помещения и накрая се спря в тясната като килер стаичка. Вероятно това тъмно, прилично на пещера място е било най-нежеланият подслон. Въпреки това той лично би избрал него: усамотено и тихо, то беше най-подходящото кътче, където човек да се съсредоточи върху собствените си мисли.

Или да води дневник.

И както си стоеше там в напрегнато и бдително мълчание, неочаквано го побиха странно възхитителни тръпки. Изведнъж се почувства много жив.

Дори и да не успея тук, помисли си той, дори цялото това пътуване в пустошта да излезе провал, точно такива усещания си заслужават труда. В преследването на целта имаше нещо само по себе си неописуемо прекрасно. Тук, в това помещение на три етажа под леда, където се опитваше да сглоби наново усилията на хора отпреди петдесет години, да се постави на тяхно място и може би с много уговорки да попадне на златна жила.

Помещението беше напълно празно, като се изключи рамката на леглото. Той бързо се отпусна на колене и погледна под нея. Нищо. Дръпна самотния празен шкаф от стената, погледна зад него, после под него и го върна обратно на мястото му. В задния край на помещението имаше гардероб, прекалено нисък, за да може човек да се изправи вътре. Той извади металната тръба, която беше служила за окачване на дрехи, надникна в нея и я върна на мястото й. По стените на гардероба имаше малък корниз, който ги обикаляше точно под тавана на стаята. Логан се протегна и прокара пръст по него, но намери само прах. Върна се обратно в стаята и отново се огледа: голите стени и таван, самотната крушка.

Ако живеех тук, помисли си той, и си водех неразрешени бележки за това, което съм открил, а със сигурност щях да го правя, къде бих ги скрил?

Отмести рамката на леглото от стената. Металната повърхност зад нея беше също толкова гола, колкото останалата част от стената, като се изключи електрическият контакт близо до пода. С лека въздишка той избута леглото обратно на мястото му.

Тогава се спря. После отново издърпа леглото напред, клекна до стената и извади комбинирания инструмент и фенерчето от джобовете си. С отвертката на инструмента отви контакта и светна вътре с фенерчето. Онова, което видя, го изненада. Буксите на контакта бяха разкачени и той можа да го извади целия. Отзад остана тъмна правоъгълна дупка. Когато се взря по-внимателно, забеляза гумен уплътнител, който минаваше между кабелите. Единият край на гумата изчезваше в мрака на отвора в стената. Логан започна внимателно да го изтегля и откри, че в другия край през дупка в корицата виси завързано тефтерче. Пожълтяло, изцапано, покрито с мухъл.

Внимателно, сякаш държеше яйце на Фаберже, Логан развърза малкия възел, избърса прахта от бележника и го разтвори. Избелял, подобен на паяжина почерк покриваше първата страница.

Той се усмихна лекичко.

— Керън, скъпа — измърмори, — бих искал да можеше да видиш това. — Но от гроба не долетя отговор и Логан знаеше, че никога няма да чуе гласа й отново.

Коридорите на южното крило бяха слабо осветени и по сивите метални стени пълзяха сенки. Беше шест вечерта и база „Страх“ лежеше обгърната от пълно мълчание. Кен Тусан мина по централния коридор на равнище А, в едната си ръка носеше преносимата камера, а в другата припряно надрасканата от Конти карта. Не беше видял нито един от войниците, но нали Конти бе обещал, че ще им намери занимание по време на вечерята. Въпреки това се улови, че върви на пръсти. Нещо в тази пълна тишина го дразнеше.

Това бяха най-странните и неприятни снимки, в които беше участвал. А навремето го бяха пращали по най-затънтените места. В Камбоджа комарите щяха да го изядат жив, в Чад трябваше да изтърсва пясък и прах от всичките си отвори, а в Парагвай да измъква скорпиони от екипировката. Но това беше върхът. Запратен на покрива на света, на стотици километри от всичко, което представлява цивилизацията, заплашван от ледени бури и полярни мечки, затворен в стара, миризлива военна база. И на всичко отгоре май излизаше, че всички мъки са били напразни.