Линкълн Чайлд - Зоната

Когато стигна до кръстовището, той спря, провери картата и зави надясно. Но и това не се оказа най-лошото, защото онова, което досега беше просто дразнещо, сега изведнъж стана смъртоносно.

И какво прави тук, промъквайки се като крадец? Когато Конти му възложи задачата, все още беше замаян от вестта за смъртта на Питърс и полагаше усилия да я възприеме. Последиците от това, което искаше Конти, още не бяха стигнали до съзнанието му. Но сега, докато крачеше по тихия коридор, вече беше наясно. Това обаче нямаше значение, защото бе късно да възразява.

В това крило на базата беше идвал само веднъж, и то вчера, докато неохотно търсеше изчезналия животински труп. Изглежда тук се съхраняваха много машини и апарати, ако се съдеше по изтърканите букви, надраскани по вратите, край които минаваше. Импулсивно се спря пред една, на която пишеше „Преобразуватели на енергия — Първи резерв“. Протегна се към дръжката и я завъртя. Вратата се оказа заключена и Кен продължи нататък.

Това, което искаше Конти, беше направо канибалско: безсмислени сензационни снимки на член от техния екип. И то сега, когато той беше мъртъв и не можеше да възрази. Това си беше чисто нарушаване на правата му. Какво ще каже семейството на Джош?

От друга страна, каза си Кен, когато отново тръгна напред, от кабелната телевизия не са глупави. Те ще се погрижат всичко да бъде с вкус и филмът да не прилича на касапница. Не биваше да забравя, че Конти знае какво прави. Може да е гениален режисьор, но е и реалист. Ако имаше начин да обърне крушението в победа, да направи нещо наистина запомнящо се, той щеше да го измисли. Тусан си припомни, че той самият също има репутация, за която трябва да се тревожи.

Сега флуоресцентните тръби бяха по-нарядко и кръстовището пред него беше обвито в преплитащи се сенки. Имаше и още нещо, за което трябваше да помисли. Задачата му беше наистина единствена по рода си. Само той и Конти знаеха за нея. Тя можеше да се превърне в негова гордост, в нещо, което да впише в биографията си. През цялата продукция той вършеше работата на втория екип, снимайки връзките и спомагателните кадри. Винаги се намираше в сянката на Фортнъм. Сега имаше възможност да промени положението. Щеше да се погрижи да добави и коментар към кадрите. Ако кабелната телевизия го харесаше, това щеше да му помогне да се издигне още повече.

Когато стигна до кръстовището, той свали капачката от обектива на камерата, включи я, нагласи размера на рамката, включи допълнителното осветление, оправи фокуса, провери белия баланс и експонирането, включи кабела на микрофона в миксера на колана си. Щеше да снима дълги панорамни кадри. Ще нахлуе в лазарета, ще отиде в помещението за аутопсии, ще заснеме тялото от краката до главата, ще го даде за няколко секунди в близък план, може би дори ще дръпне малко чаршафа, с който му бяха казали, че е завит Питърс. И толкова. Може да влезе и излезе за минута и половина, а снимките ще запише на сигурно място в твърдия диск на камерата. Както каза и Конти: влизаш, снимаш и излизаш.

Той зави зад ъгъла. Ето там: втората врата от ляво на дясно. Напъха картата в джоба, долепи око до окуляра и я насочи за снимане. Лъчът от прожектора на камерата подскачаше по коридора в съзвучие с движенията на рамото му и той го завъртя към вратата на лазарета. Тя беше затворена.

В този миг му хрумна неприятна мисъл. Какво ще прави, ако е заключена? Конти не беше в настроение да приеме отказ.

Кен бързо приближаваше към вратата, като я гледаше през обектива на камерата. Нервното завъртане на дръжката успокои възбудените му нерви: не беше заключена. Протегна се навътре, намери опипом ключа и запали лампата, после издърпа ръката си обратно.

Щом се дръпна от окуляра, огледа коридора наляво и надясно с бързите, виновни движения на човек, който се готви да извърши нещо лошо, но не видя никого. Нямаше проблеми. Освен този, че космите на врата му бяха щръкнали от нерви, а в ушите си чу тихо свистене, което може би се дължеше на това, че прекалено късно беше взел лекарството си срещу кръвно.

Време беше да свърши с това. Той тихичко се изкашля, отново притисна око в окуляра, натисна бутона за запис и отвори широко вратата.

— Влизам — каза той в микрофона.

Вмъкна се бързо, внимавайки да държи камерата водоравно, като панорамира претъпканото помещение. Сърцето му биеше по-силно, отколкото му беше приятно, движенията му бяха неспокойни и резки. Той се наруга, че не беше взел „Стедикам“, системата за пространствена стабилизация, но после реши, че така е по-добре. Един аматьорски подход е много по-подходящ за тези кадри. В лабораторията можеха да добавят цифрови филтри, да придадат на филма зърнестия вид на заснет с евтина камера, наподобявайки кадрите, направени с…