Линкълн Чайлд - Зоната

— Шанс? — повтори малко несигурно Тусан.

— Не разбираш ли? Когато вкарат тялото в хладилника, ще го заключат. — Конти се опита да се справи с трескавото нетърпение и разочарование, които се трупаха у него, откакто чу за изчезването на котката. — Ето какво: Улф не иска да снимаме трупа на Питърс.

— Естествено — гласът на Тусан беше безизразен и далечен.

— Но ние трябва да го направим. Положението непрекъснато се променя. Документалният филм трябва да го следва. — Конти хвана оператора за ръкава. — Нашата работа и доброто ни име са поставени под заплаха. Раздадоха ни белязани карти. Тази котка беше сърцето и душата на предаването ни, а сега я няма. Но започва нещо ново. Тазсутрешната мистерия неочаквано се превърна в тайнствено убийство. Разбираш ли? Ако се направи както трябва, това може да излезе дори по-голям филм от „Възкресяването на тигъра“. С рекламата, която вече беше направена, разполагаме с готова публика. И можем да й дадем нещо, което никой не й е давал досега: обикновен документален филм, който внезапно се превръща в нещо съвсем различно. Криминална драма, която се развива в реално време сред истинския снимачен екип.

Тусан само премигна в отговор.

— Но не можеш да имаш криминална история, без да си заснел трупа. Тук се появяваш ти. Искам да изчакаш до вечеря. Дотогава обстановката малко ще се е успокоила. Аз ще се погрижа войниците да са заети. Там няма да има хора. Трябва да си бърз. Отиваш, снимаш кадрите и си тръгваш. Не се тревожи за осветлението, рамкирането или нещо подобно. Важен е снимковият материал. Направи го с панорамни кадри. Аз ще го оправя на монтажната маса, когато се върнем в Ню Йорк. Разбра ли?

Тусан кимна бавно.

— Браво. И не забравяй, че не трябва да казваш на когото и да било. Дори и на Фортнъм. Това ще е нашата тайна до монтирането и ръкоплясканията на шефовете от кабеларката. Разбра ли?

— Разбрах — тихичко отговори Тусан.

Конти кимна отривисто.

— А сега върви да си подготвиш екипировката, а аз ще ти начертая картата.

Помещенията бяха малки и оголени като монашески килии. Бяха останали само железните рамки на леглата и няколко тъжни на вид метални шкафове. Въпреки това, когато се огледа, Логан изпита увереност, че това са били стаите на учените.

Да ги намери се оказа предизвикателство, защото равнище В, беше натъпкано с толкова много боклуци, че беше трудно да различиш обитаемите от резервните помещения. Но тук имаше точно осем легла, разположени по различен начин, което говореше, че подреждането е според различни вкусове и не става дума за склад. В централното помещение имаше две двуетажни легла. От едната страна имаше само едно легло, сигурно на началника на групата. Още две — в помещението от другата страна. И накрая, последното легло зад банята в пространство, което не беше по-голямо от килер.

Логан запали всички налични лампи. После, с ръце на гърба, бавно обходи групата помещения, оглеждаше се и надничаше в празните шкафове, безмълвно подканяйки отдавна отишлите си призраци да му прошепнат своите тайни. Надяваше се да намери нещо: инструменти или може би части от екипировка, документи, снимки. Беше очевидно обаче, че много отдавна квартирите са били внимателно претърсени, всичко, което би могло да представлява интерес, бе отнесено и ако са спазили стандартната процедура при работа със секретни материали, е било изгорено веднага. В един от шкафовете тъжно висяха две закачалки, а на пода лежеше копче с проточил се от него конец като юзда на хвърчило. На металната лавица над мивката в банята лежеше туба паста за зъби, навита и изсъхнала. Изглежда стаите не можеха да разкажат нищо.

Логан се върна в централното помещение. Преди години беше живял в подобно помещение по време на археологически разкопки близо до Масада 23 23 Крепост в Северен Израел, чиито защитници според легендата се самоубиват, за да не паднат в ръцете на римляните. — Б.пр. . Израелската армия беше отстъпила на екипа учени отдалечена казарма, за да се настанят. Логан поклати глава, когато се сети за безводието и самотата. Имаше чувството, спомни си той, че се намира на милиони километри от света. Точно както това място.

Той бавно се отпусна на пружината на най-близкото легло. В празни помещения или не — учените оставят следи. Умовете им винаги са заети. Водили са дневници. Трябвало е да записват идеите и наблюденията си. Особено когато са се чувствали откъснати от цивилизацията, далеч от телефони и лабораторни асистенти. Трябвало е да си драскат бележки, за да се подсетят по-късно сред удобствата на личните лаборатории: идеи за експерименти, теории за научни доклади. Неведнъж жена му го закачаше за това и го наричаше роб на идеите.