Линкълн Чайлд - Зоната

Той огледа останалите, които мълчаливо се бяха подредили около масата. Улф с делово безразлично изражение. Гонзалес, вторачен в кървавия чаршаф с издуващи се от дъвката скули. Съли, който очевидно се чувстваше ужасно неловко. Тук беше и Конти, чиито очи се спираха на трупа, след това бързо се отместваха, а по лицето му беше изписана страна смесица от вълнение, глад и нетърпение.

— Ще имам нужда от кофи и гъба — каза Маршал.

Гонзалес влезе в един килер и се върна с две пластмасови кошчета. Маршал сложи едното на пода до масата, а другото напълни до половината с вода. Една прашна бяла престилка висеше на закачалката, завинтена на вратата, и Маршал я облече. После отвори един от двата преносими медицински комплекти, извади отвътре чифт латексови ръкавици и ги нахлузи на ръцете си. Накрая се обърна към Съли.

— Джери? — попита той.

Съли не отговори. Той гледаше навитите хавлии, притиснати в обгърнатата от чаршафа глава на Питърс. Тя беше толкова пропита, че кръвта капеше на пода.

— Джери — повтори Маршал, но вече малко по-високо.

Съли се стресна и погледна към него.

— Би ли водил бележки?

— А! О, да, разбира се — Съли започна да рови из джобовете си за химикалка и лист хартия.

Маршал си пое дълбоко въздух. След това събра навитите хавлии и ги пусна в кофата. Когато паднаха и се удариха в пластмасата, те издадоха мокро джвакане. Той си пое отново дъх, но сега по-дълбоко. После хвана крайчеца на чаршафа и бавно го издърпа от трупа.

Наблюдателите издадоха несъзнателно колективно стенание. Маршал чу как то се надига и в собственото му гърло. Единственият, който не трепна, беше Гонзалес, но челюстите му задъвкаха още по-бързо.

Беше дори по-ужасно, отколкото се боеше, че ще бъде. Питърс изглеждаше така, сякаш е минал през каменотрошачка. Дрехите му висяха на парцали и почти по всички оголени места имаше срезове — тънки червени линии, които разсичаха бледата плът. На гърдите му имаше огромен разрез, а ниско разположените му ребра бяха спукани и зееха с чисти и оголени краища, сякаш ги беше почистил месар. Разрезът се разширяваше, когато стигаше до областта на корема и разкриваше червено-сивите въжета на вътрешностите му. По-ужасяваща беше травмата на главата, нападението я беше превърнало в не разпознаваема маса. Съсипан строшен череп, изкривен и безсилно излизащ от врата, а сивото вещество се стичаше в смазаните останки на синусните кухини.

Маршал се извърна и примигна няколко пъти. После взе няколко чисти кърпи, нави ги стегнато и ги притисна в тялото, за да попие кръвта, която продължаваше да се стича от стотиците срезове. Бръкна в медицинския комплект, извади метална сонда и насочи вниманието си отново към Питърс.

— Тялото изглежда напълно обезкървено — започна той. — Почти по цялата повърхност има одрасквания, както и множество, може би стотици, тесни срезове с прави ръбове. Не мога да обясня как са причинени тези по-малки рани. Поне две от по-големите може да са се оказали смъртоносни. Първата е строшила и оголила… да видим… от осмото до дванадесетото ребро отляво, прониквайки в плеврата и причинявайки масивен кръвоизлив. След това продължава надолу до коремната област, където прониква и в перитонеумната кухина. В канала на раната се забелязват признаци за повреди на сърдечните камери. Втората голяма рана не се нуждае от дълги описания. Масивни увреждания в цялата вратна област на главата от дясната вътрешна югуларна вена до главния мозък и от теменния лоб до предния лоб по продължение на фисурата по дължината на черепа. Освен това капачката на коляното на левия крак и останалите кости са строшени, а бедрената артерия е прекъсната. — Маршал направи пауза. — Повредите по дрехите съответстват на отбелязаните наранявания. По-нататъшният анализ ще трябва да изчака професионални токсилогични и патологични анализи. — Той отстъпи от масата.

Известно време никой не пророни дума. Накрая Гонзалес се прокашля.

— Точно както казах. Нападение на полярна мечка. Сега вече можем ли да го покрием и вкараме в хладилника?

— Може да е човек — отговори Улф с тих, но непоколебим глас.

— Ти да не си луд? — попита Гонзалес. — Я погледни раните!

— Знае се, че хора, надрусали се със забранени вещества, са изпадали в убийствена смъртоносна ярост. С подходящо средство… ъъъ… оръжие могат да бъдат нанесени подобни рани. — Той се обърна към Маршал. — Прав ли съм?

Маршал се обърна да погледне трупа.