Линкълн Чайлд - Зоната

Когато спряха пред вратата, Маршал долови гласове, които разговаряха вътре. Той стрелна поглед към Барбър.

— Готова ли си за това?

Тя отвърна на погледа му.

— Ти ще говориш, скъпи, не аз.

— Но ти ще ме подкрепяш, разбрано?

Тя кимна.

— Разбира се.

— Добре. — Маршал вдигна ръка, за да почука.

В този момент единият от гласовете вътре премина в крясък.

— Това нарушава благоприличието! — чу Маршал вика на Улф. — Строго забранявам!

Маршал потропа на металната врата.

Вътре веднага настъпи тишина. Минаха десет секунди, преди гласът на Улф да се чуе отново:

— Влез.

Маршал отвори вратата на Барбър и влезе след нея. Трима души стояха в центъра на елегантното помещение: Конти, Улф и Кери Екберг. Маршал спря на място и се загледа в тях. Конти беше много блед, а очите на Кери бяха зачервени и подпухнали. Погледите и на двамата бяха вперени в пода. Само Улф отвърна на погледа на Маршал с неразгадаемо изражение.

Маршал си пое дълбоко дъх.

— Господин Конти, до края на срока, който ти ми постави, има още цял час, но аз нямам нужда от повече време.

Конти го стрелна с поглед, а после отмести очи.

— Разговарях с моите колеги и съм убеден, че никой от тях няма нищо общо с изчезването на котката. — До голяма степен това беше вярно. Барбър едва не му отхапа главата, когато я попита дали знае какво се е случило с котката. А ако Феръдей беше виновен, нямаше сега да е в лабораторията си, за да проучва нейното изчезване. Макар Маршал още да не беше намерил Съли, който наистина се държеше малко странно, той със сигурност не би могъл да го извърши сам.

Конти не отговори, затова Маршал продължи:

— Нещо повече, смятам твоята тактика на заплахи и обиди за неприемлива. А настояването, че някой е саботирал предаването и че има заговор, за да те принуди да напуснеш снимачната площадка, граничи с параноя. Ако искаш, направи новия си документален филм, щом той ще ти помогне да задоволиш суетата си. Но ако кажеш, подхвърлиш или намекнеш нещо за мен и моите колеги, което по някакъв начин се разминава с фактите, срещу теб и „Тера Прайм“ веднага ще бъде заведено дело от голяма и много ядосана група адвокати.

— Добре — обади се Улф, — каза си думичките.

Маршал не отговори. Той местеше поглед от Конти към Улф и обратно. Сега осъзна, че сърцето му блъска и му е трудно да диша.

Улф не отместваше очи от него.

— Ако няма нещо друго, би ли имал нещо против да ни оставиш сами?

Маршал насочи погледа си отново към Конти. Най-сетне режисьорът вдигна очи към него и кимна почти незабележимо. Не беше съвсем ясно дали изобщо е чул и дума от казаното.

Изглежда нямаше какво повече да се добави. Маршал погледна към Барбър и посочи с жест вратата.

— Няма ли да им кажеш? — попита съвсем тихо Кери.

Маршал я погледна. Изпълнителната продуцентка стрелкаше поглед от Конти към Улф с измъчено лице.

— Какво да ни кажат? — попита Маршал.

Улф се намръщи и махна с ръка, за да я накара да млъкне.

— Не може да го запазите в тайна — каза Кери, сега вече с по-силен глас и по-самоуверена. — Ако вие не им кажете, аз ще го направя.

— Какво да ни кажат?

Настъпи кратко мълчание. След това Кери се обърна към него.

— Джош Питърс. Един от нашите помощник-продуценти, сътрудник на отговорния редактор. Беше намерен преди десет минути извън оградата. Мъртъв.

Маршал се стресна.

— Замръзнал?

Тогава Конти най-сетне се съвзе.

— Не, разкъсан — поясни той.

Лазаретът на база „Страх“ се състоеше от объркваща, предизвикваща клаустрофобия бъркотия от малки сиви стаи, разположени дълбоко под военните жилища в южното крило. Маршал беше идвал тук само веднъж досега за превръзка и противотетанусна инжекция, след като разпра ръката си на някакво ръждиво желязо. Като по-голямата част от базата и това място изглеждаше като излязло от стар армейски филм. На стената висяха овехтели графици за ваксинации и плакати, предупреждаващи срещу въшки и гъбички по краката. Половин дузина нови шишенца дезинфектанти и водороден пероксид бяха подредени зад стъклените витрини на шкафовете до древни като археологически находки мензури, пълни с йодин и медицински спирт. Над всичко това се стелеше едва доловима запуснатост, която се бе залепила по приборите и мебелите като слой прах.

Маршал се огледа. Сега пространството, което някога беше служило за кабинет и чакалня, беше пълно с хора. Улф, Конти, Кери Екберг, Гонзалес и редникът с морковен цвят на косата на име Филипс караха и без това претъпканото помещение да изглежда още по-малко. Най-накрая Съли се беше появил. Обясни, че е проучвал данните за времето в някаква отдалечена лаборатория, и поднесе мрачната новина, че бурята няма да спре до четиридесет и осем часа. Сега стоеше в далечния ъгъл, а пламналото му лице беше развълнувано. Никой не искаше да погледне през отворената врата в южна посока. Оттатък някога е било помещението за аутопсии, а сега беше приспособено за морга.