Линкълн Чайлд - Зоната

Сержант Гонзалес разпитваше нещастния помощник-продуцент, който беше намерил тялото. Той беше длъгнест младеж на двадесет и няколко, с тънка козя брадичка. Маршал не знаеше нищо за него, с изключение на това, че се казваше Ниймън.

— Видя ли някого другиго в района? — попита Гонзалес.

Ниймън поклати глава. Той имаше объркано изражение, а очите му бяха безжизнени, сякаш току-що някой го беше ударил с бухалка.

— Какво правеше там?

След дълго мълчание младежът отговори.

— Беше моята смяна.

— Смяна за какво?

— За да търся изчезналата котка.

Гонзалес завъртя очи и се обърна ядно към Улф.

— Това още ли продължава?

Улф поклати глава.

— Хубаво, иначе щях да ти наредя да го отмените. Ако не бяхте пратили хората си да гонят вятъра, Питърс можеше още да е жив.

— Няма как да знаеш това — възрази Улф.

— Разбира се, че знам. Първо, нямаше да е отвън и нямаше да срещне полярна мечка.

— Това са само предположения — настоя Улф.

Гонзалес го погледна ядно.

— Предполагаш, че е бяла мечка. Но този човек може да е бил убит.

Гонзалес въздъхна с видимо отвращение на лицето и реши, че е под достойнството му да отговори. Вместо това насочи вниманието си към Ниймън.

— Чу ли нещо? Видя ли някого?

Момчето поклати глава.

— Нищо. Само кръв. Навсякъде имаше кръв. — Видът му стана такъв, сякаш ей сега ще повърне.

— Добре, засега това е достатъчно.

— Кой пренесе тялото тук? — попита Маршал сержанта.

— Аз и редник Флюк.

— Къде е Флюк?

— В стаята си. В момента не се чувства много добре. — Сержантът кимна към Филипс. — Защо не придружиш господин Ниймън обратно до стаята му?

Кери излезе напред.

— Аз ще дойда с вас.

— Не казвай на другите за станалото — каза Улф. — Още не.

Кери го погледна.

— Налага се.

— Това ще предизвика ненужно безпокойство — настоя Улф.

— Онова, което ще предизвика безпокойство, са клюките и слуховете — отговори тя, — които вече се разнасят.

— Права е — подкрепи я Гонзалес. — По-добре е да се каже на хората.

Улф погледна първо сержанта, а после жената.

— Добре, но не споменавай тежестта на раните.

— И предупреди всички да не излизат от базата.

Кери излезе от помещението след Ниймън и редник Филипс. Докато я гледаше как си тръгва, Маршал забеляза, че у нея беше настъпила промяна. Досега тя беше много почтителна към Конти и Улф, но след смъртта на Питърс изглеждаше различна. Не само беше нарушила чинопочитанието, за да информира учените за убийството, но сега открито се противопоставяше на заповедите на шефовете си.

Той забеляза, че Улф се е вторачил в него.

— Какво има?

— Щом си тук, защо не хвърлиш едно око?

— Око?

— Ти си биолог, нали така?

Маршал се поколеба.

— Палеоеколог.

— Няма голяма разлика. Докато бурята утихне и тук може да кацне самолет, ще приберем тялото в хладилника. Но защо първо не го огледаш и не ни съобщиш заключенията си?

— Не съм патолог и нямам диплома по медицина. По-добре извикай Феръдей. Той поне е биолог.

— Не искам да правиш аутопсия. Просто искам да огледаш раните и да ни кажеш своето мнение.

— Мнение за какво? — намеси се Съли, който проговори за пръв път.

— Дали може да са причинени от човек.

Гонзалес се смръщи от раздразнение.

— Това е загуба на време. Знаем, че го е направила полярна мечка.

— Не знаем нищо подобно. Както и да е, Питърс беше служител на „Тера Прайм“, така че правото на избор е наше. — Улф погледна изпитателно Маршал. — Ние всички сме заседнали тук най-малко за още няколко дена. Ако сред нас има социопат, не смяташ ли, че трябва да знаем в името на нашата собствена безопасност?

Маршал стрелна поглед към отворената врата. Той изобщо не искаше да прекрачва прага й и да се изправи пред онова, което лежеше там. Но също така осъзнаваше, че четири чифта очи се бяха вторачили в него.

Затова кимна отривисто.

— Добре.

Улф го поведе към бившето помещение за аутопсии оттатък. Вътре имаше прост дървен стол, мивка, скамейка, на която лежаха хавлии и два преносими военни медицински комплекта. И няколко стъклени шкафове, пълни със стари и нови медицински инструменти и запаси. Над помещението господстваше масата за аутопсии, която сега беше свалена до долу, а на нея лежеше фигура, покрита с чаршаф. Той беше лепкав от кръв, а около тялото подобно на чували с пясък бяха подредени навити хавлии, които да попиват тази, която още течеше.

Маршал преглътна. Беше правил дисекция на трупове по време на дипломната си работа по физиология. Но онези тела бяха подготвени: с източена кръв, почистени, анонимни, приличаха повече на кукли, отколкото на хора.