Линкълн Чайлд - Зоната

В този миг го чу отново: стъпка, шум от крачка. След това още една. И тогава на пресечката се появи фигура. Светлината на фенерчето на Логан беше притеглена от нея като магнит. Беше сержант Гонзалес, командващият отряда, който охраняваше и поддържаше базата.

Логан преглътна и почувства как крайниците му, които изведнъж се бяха напрегнали, малко се отпускат.

Гонзалес се приближаваше бавно, стиснал небрежно своя „Маглайт“ в едрата си ръка.

— Чудесна утрин за разходка — подхвърли той, когато наближи.

Логан се усмихна.

Гонзалес плъзна лъча на фенерчето по лицето му.

— Ти си д-р Логан, нали?

— Точно така.

— Докторе, какво правиш тук долу? И ти ли търсиш създанието?

— Не. Следиш ли ме?

— Да кажем, бях любопитен защо някой ще иска да слезе тук.

Логан се замисли дали да го попита как е разбрал. После реши, че сержантът сигурно няма да му каже.

— И така, какво търсиш? — попита Гонзалес.

Логан посочи с палец люка зад гърба му.

Гонзалес се смръщи.

— И защо?

— Нали там е северното крило? Така наречената научна секция?

Изражението на Гонзалес стана предпазливо.

— Какво знаеш за това?

— Не много и точно затова съм тук. — Логан направи крачка напред. — Да не би случайно да имаш ключ?

— Дори да имах, не бих го използвал. Достъпът е забранен. Дори аз нямам право да влизам.

— Обаче там се е провеждала научна работа, нали?

— Страхувам се, че не ми е разрешено да отговоря на този въпрос.

— Виж, сержанте, аз бих целия път дотук само за да разбера какво се е случило зад тази врата. Научих за него, докато ровех из купчина наскоро разсекретени документи. Те събудиха интереса ми. Не съм шпионин, нито съм журналист. Няма ли нещо, което можеш да ми кажеш?

Гонзалес не отговори.

Логан въздъхна.

— Добре де, ами ако аз ти кажа онова, което знам? През петдесетте години базата не е използвана само като система за ранно предупреждение. Тук се е провеждала и научна работа. Дали са били изследвания, експерименти или нещо друго — нямам представа. Но нещо се е объркало. Нещо, което е довело до пълното прекратяване на работата. Това съвпада ли с онова, което са ти казали?

Гонзалес му отправи дълъг преценяващ поглед иззад фенерчето.

— Всичко, което съм чувал, са слухове — най-накрая каза той. — От момчетата, които са служили тук преди мен.

Логан кимна.

— Северното крило е построено дълбоко в естествения склон, като в основната си част е помощна структура за останалите части на базата. Този люк води до нейното по-горно равнище.

— По-горно равнище?

— Точно така. Северното крило е изцяло под земята. Не зная какво е имало вътре, само, че е било строго секретно. — Гонзалес се поколеба, но после, въпреки че се намираха далеч от всички, сниши глас:

— Обаче се говори, че са ставали разни странни неща.

— Какви странни неща?

— Нямам представа. Момчетата, служили тук преди мен, също не знаеха. Един от тях чул, че група учени били изядени от полярна мечка.

— Изядени? — повтори Логан. — В северното крило?

— Това каза човекът.

— Как е попаднала полярната мечка там долу?

— И аз това се питам.

Логан изпръхтя.

— Чувал ли си някой да е разговарял с тези учени?

— Нямам представа.

— Къде са били настанени?

Гонзалес вдигна рамене.

— Предполагам, на равнище В. Там има допълнителни помещения, които никога не са били използвани от военните.

Настъпи кратко мълчание, преди Логан да заговори отново:

— От предварителните проучвания, които направих, излезе, че в нито една от другите две бази за ранно предупреждение не е имало научни екипи.

Вместо да отговори, Гонзалес посочи предупреждението, завинтено на стената.

— Какво е „допуск Ф–29“? — попита Логан.

— Представа нямам. А сега, докторе, може ли да се връщаме обратно?

— Един последен въпрос. Колко често слизаш тук долу?

— Колкото е възможно по-рядко. Тук е студено, тъмно и смърди.

— Тогава извинявай, че съм ти създал затруднения.

— А аз съжалявам, че напразно слезе чак дотук.

— Това не се знае — и Логан направи театрален жест с ръка:

— След теб, сержанте.

Маршал крачеше надолу по коридора към апартамента на Конти. До него вървеше Пени Барбър. Той искаше да вземе със себе си повече от своите колеги, дори само за да демонстрират сила и показна задружност, която на практика не съществуваше. Но това се оказа невъзможно. Местонахождението на Съли си оставаше неизвестно и Маршал не пожела да попречи на анализите на Феръдей и Чен. Затова накрая беше останала само компютърната експертка.