Линкълн Чайлд - Зоната

Търсене на смени. Един час работа, единадесет часа почивка. Шест претърсвания вътре, шест претърсвания навън, като последните бяха намалени на три заради бурята. Дори и така му беше трудно да повярва, че заедно с него навън има още двама бедни глупаци, които безсмислено претърсват околността в тази буря. Това беше нещо повече от безумие. Какво ли пушеха Улф и Конти?

Като обърна лицето си настрана, за да го предпази от вятъра, той тръгна към една складова барака, чиято врата дразнещо се блъскаше в рамката. Спря за миг, след което пое наляво към сглобяемата постройка, която служеше за временна работилница за реквизит. Надникна през прозореца. Естествено, беше празна. Наистина ли само преди два дни се беше изтягал там вътре, дъвчейки подправено с чили парче говеждо, и се надсмиваше на военните и смотаните учени, които се бяха забили в това забравено от Бога място? Сега тъпите учени и военните бяха вътре на сухо и топло, а той, умникът, беше навън и мръзнеше.

Изруга и продължи напред, като броеше крачките си: десет, двадесет, тридесет, докато не стигна влекача на арктическия шофьор. Присви се зад едно от огромните колела и донякъде се заслони от вятъра и снега. Беше навън не повече от пет минути, а вече се чувстваше вледенен.

Още веднъж се сети за другите двама, които би трябвало да бъдат вън с него и да участват в претърсването. Той се наруга, че не е проверил дневника, когато се записа. Малко компания щеше да помогне времето да мине по-бързо. Отвори уста, за да ги повика, обаче усети как вятърът веднага му изкара въздуха и реши, че е по-добре да не го прави. Защо да си хаби силите, когато никой не може да го чуе?

Отново се затътри напред, докато от сивата вихрушка пред очите му внезапно не изскочи телената ограда на базата, с бодлива тел отгоре. Бяха го предупредили при това време да не се отдалечава от базата, а като добавим и белите мечки, които кръстосваха тундрата, той възнамеряваше да послуша съвета. Направи още няколко крачки до стените от гофрирана ламарина на пустия пропускателен пункт и мина покрай него. Щеше да направи една обиколка, като не се отдалечава на повече от една ръка от оградата. Не можеха да очакват нещо повече от него. След това щеше да отиде да се скрие в някоя от временните постройки, за да изчака края на този един час и да се постопли.

След като мина покрай пропускателния пункт, той напусна бетонния плац и стъпи на вечната замръзналост. Вятърът сякаш удвои яростта си. Сега Питърс се затътри по-бързо, една крачка, след това още една… Запрепъва се напред като слепец, като плъзгаше едната си ръка по оградата, защото беше стиснал очи, за да ги предпази от ледената вихрушка. Писъкът на вятъра изпълваше главата му и караше ушите странно да звънят. Стори му се, че е навън от цяла вечност. Исусе, това наистина е ужасно. Блейн беше прав. Ще подаде оплакване не само до профсъюза, но и до ръководството на кабелната телевизия. Ще го направи веднага щом интернет връзката се възстанови. Дори няма да изчака връщането в Ню Йорк. Няма значение, че е само помощник-продуцент. В длъжностната му характеристика не пише нищо подобно, а всички приказки на Улф за „спешни мерки“ са само празни…

Питърс спря. Ръката му се отдели от оградата и той се огледа, временно забравяйки жестокия студ и пронизващите удари на вятъра.

Защо спря? Нищо не беше видял. Въпреки това сетивата му бяха нащрек, а сърцето блъскаше в гърдите. Това, че живееше далеч на изток от Томкинс Скуеър Парк, беше изострило неговия инстинкт за самосъхранение. Но сега не беше в Ню Йорк, а по средата на замръзналото нищо.

Той поклати глава и тръгна напред, но после отново спря. Какъв беше този шум, който сякаш идваше отвсякъде и отникъде и го караше да усеща главата си така, сякаш е пълна с пчели? И каква беше тази фигура, черна и неясна в снежната вихрушка пред него?

— Кой е там? — провикна се той, но вятърът отнесе думите, още докато ги произнасяше.

Той примигна, вгледа се по-внимателно и след това с пронизителен писък от ужас залитна назад, обърна се и с падане и ставане побягна към пропускателния пункт. Виейки и крещейки нечленоразделно от безумен страх, направи още две крачки, когато един унищожителен удар го повали на колене. Питърс хриптеше, а очите му изскочиха, когато между плешките му избухна силна до полуда болка. Пред него зейна мрак и го погълна.

Лабораторията по физика и биология се помещаваше в една приспособена работилница на равнище Б. Всъщност е съвсем като истинска, помисли си Маршал, който се спря на вратата и започна да оглежда преносимите компютри, микроскопите и другите уреди, разпръснати по работните маси. Общо взето, беше достатъчна за ежедневните анализи и наблюденията, докато откарат пробите и предварителните данни обратно в Масачузетс.